ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

В периода 5-6 век в северната делтата на Акшадаря, в източната част на
Аралско море, е един от центровете на хионитите. (884) През 4-5 век на
северозападните граници на Хорезъм се появяват номадски племена. Произходът
на тези племена може да има връзки с областтите по средното и по-долното
течение на р.Сърдаря. По-късно те се смесва с местното население, но запазен
обичаят на изкуствената деформация на черепа. Ягодин предполага, че тези хора са
дошли от районите по Долното Поволжие. (885)
Обектите Сеталак I в оазиса Бухара (4 – 5 век), Ак-тепе близо до Ташкент (5 –
8 век), Кафир-Кала близо до Самарканд (5 – 7 век), и Канга-Кала и Куня-Уаз в
Хорезъм, според Сюлейманов са доста сродни помежду си.
Тези обекти са със сходен начин на построяване, а по стените им се откриват
слънчеви символи (с форма на кръст), които вероятно имат символно значение.
По време на 4-ти век в керамичната продекция на Согд навлизат елементи на
културата Каунчи и се появяват, храмове с ритуални огнища. И двете са нови
явления в Согд, свързвани с началото на хионито-ефталитското вереме. (886)
Стените на замъка в Хайрабд-тепе (Узбекистан) се променят и дострояват
през ефталитския период, както отбелязва Албаум. (887)
В началото на 5-ти век, в Средна Азия се наблюдава повишаване на гъстотата
на застрояване в градските квартали, което покзват археологическите находки.
Естественото географско разположение на селищата е свързано с наличието на
селскостопански площи, обикновено свързани с пътищата и големите напоителни
системи. Всички това е резултат от образуването на отделни, икономически
затворени, до голяма степен изолирани единици. Икономическият център на
тежестта и политическия живот се премества в селските райони, а това може да е
причинено от опустошение на градове и големи селища. Във всеки микрорайон има
оформен собствен местен икономически и политически център.
Настъпват промени в старите градове, някои от тях стават центрове на такива
региони, които оцелели през периода на временния упадък, а след това
продължават да се развиват с нови възможности. (888)
Китайските източници не дават подробно описание на територията на Средна
Азия по това време (фиг. 88), но споменават само част от политическите единици,
които дори не всички могат да бъдат точно локализирани. Вместо Кангюй от
ханското време се появява Чжеше, което най-вероятно е областта Чач по средното
течение на Сърдаря (днес Ташкентския оазис). Владението Полона се появява на
мястото на ханското Даван. Негов център е гр.Гуйшуан. Полона отговаря на
Фергана, а Гуйшуан на селището Касансаи (в северната част на Ферганската
долина).
В този период се появяват и малки владения в Зарефшанската долина:
Сиванджин (Самарканд), Цзецжисиан (Истихан), Цзабудан (Кабудан) и Нюми
(Бухара), на югозапад от нея е Moуцзи, в което можем да видим Амул (близо до
съвр.Туркменабат). Западно от Нюми се намира Афутай, Кан, Цзаоцзaцзи, както и
Сусими (Хорезъм). Две владения са съществували в района на Кашкадаря:
Цзешини (Кеш) и Ношеболо (Нахшеб). (Ж.В.: Според Ртвеладзе, първоначално
Кеш и Нахшеб са били едно владение, наричащо се Кешин/Кашан - К’SN или
K’SHN, и когато Ал.Македонски завладява областта, столицата и` гр.Кеш е
наречен от гръко-македонците Ксенипа. Едва в 6 в. става окончателното разделяна
на Нахшеб от Кеш. Най-древното споменаване на топонима Нахшеб е фиксиран
125