ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

имат тесни контакти. (332) Този тип корона наподобява шахската корона на Пероз
с две крила и централни астрални елемента. Известно е, че короната на Пероз е
послужила за прототип, по който ефталитските владетели са изработили своята
корона. (333)
След злополучната гибел на Пероз (в битка с ефталитите), крилатата корона
вече не се използвана повече от 100 години от сасанидските царе до времето на
възкачване на Хосров II в 590 г., т.е. около десет години след погребението на Ши
Юн. Кагеяма предполага, че тройната корона с полумесец, заедно с крилата корона,
се разпространява в Согд прец периода на Ефталитската държава, и продължава да
се използва до 8 в., катое по-разпространена от крилата корона. Така че, влиянието
ефталитите в утвърждаването на тези символи, вкл. и сред согдийците в Китай е
очевидна. (334)
Грене и Рибо (Grenet и Riboud) отбелязват че върху разгледаните саркофази се
наблюдават и изображения на тюрки, което се обяснява от факта че согдийците са
били в тесни контакти с тях. На едно от изображенията в Анци е изобразен човек се
ефталитски черти застанал до шатра, предполага се че е каган. Върху плочите
съхраняващи се в “Михо-музей” е изобразен тюркски кагана на лов. Тук е
изобразен и ефталитски владетел, но само с царска лента и без корона. На друго
изображение имаме ефталитски владетел с тюрбан на главата, яздещ слон. Маршак
предлага, че става дума за късните ефталитски владетели в Северна Индия –
Гандхара или Кашмир, през този период. Всичко това отразява ефталитите в техния
пост-имеперски период (когато са подчинено васално население в Тюрксикя
каганат, след 568 г.). (335)
Темата на седналата аристократична двойка споделяща напитката е ясно
показана през 7 век в стенописите от Баляк-тепе, в Северен Тохаристан, където има
слино ефталитско влияние и в същото време тя изчезва от согдийското изкуството.
Има две двойки (фиг. 61), изобразени на северната стена на саркофага на Ши Юн.
Мъжът е коронован с крилата корона със слънчев знак, а жената е увита в голяма
мантия. Според Грене и Рибо тези двойки със сигурност са ефталитски. Те
посочват едно описание в “Лян-шу” където се казва че ефталитските съпруги
участват в пиршествата наровна със съпрузите си. (Ж.В.: Подобно описание има и
в индийските източници, кактои в други източници, вкл.китайски посочващи
равноправието на мъжа и жената в кушанското и в ефатлитското общесто). Такова
изображение на пируващи двойки има и върху сребърната купа на Строганов,
съхраняваща се в Ермитажа. (336)
Купи
Изработвани са предимно представители купи, сред които особен интерес
представляват две находки, едната е открита в Пакистан (сега е в Британския
музей), а другата – в Узбекистан. Купата от Британския музей (фиг. 47) е полусферични
с изобразени сцени от външната страна, които показват четирима
конници на лов за диви свине, лъвове, тигри и диви кози. В основа на купата има
изображение, бюста на голобрад мъж, който много напомня аналогични
изображения върху разгледаните вече печати от скъпоценни камъни. През 1961 г.
такава подобна купа е открита в село Чилек (фиг. 14), на 31 км север,
северозападно от Самарканд. Тя е датирана от 5 век, тежи 1003 г и е с диаметър от
49