ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

бюста не са добре нарисувани. Голямо значение е придадено на изразителните и
елегантни движения на ръцете, като се обръща специално внимание на
положението на пръстите.
Освен това, от “нагледният материал” по въпроса от Тохаристан, се вижда че
ефталитите продължават в общи линии кушанските традиции в облеклото и
прическите. Този факт би се използвал от привържениците на местния,
бадахшански произход на ефталитите. Но трабва да се има в предвид че на
стенописите са изобразени аристократи в ежедневното си облекло, от 5-6 в., т.е.
при всички случаи има наслагвания на местни традиции и чужди влияния, както от
западните страни, така и от Китай и номадския свят. (549)
На стенописите от Дилбержин, според Маитидинова, ние виждаме
изображения на ефталити (или според Майтидинова: хионито-ефталити), който са
коренното население на Бактрия-Тохаристан. Персонажите от картините имат
широки панталони, прибрани във високи ботуши, туникообразни ризи с ръкави
свити в китките и кафтани с десни триъгълни ревери, и ленти за за главата.
Маитидинова вижда сходство на образите от стенописите с изображенията на
ефталитските монети. (550)
Стенописите от Афрасиаб, Пенджикент и Варакша показват и изображения на
ризници от този период. По принцип, както отбелязва Распопова, в ранното
средновековие се наблюдава разпространението на сходни по вид доспехи на
обширна територия. (551)
Дамски дрехи през ранното средновековие, по-специално в Согд и Тохаристан
(въз основа на стенописи и скулптури) имат еднаква форма: горната туника,
отворен халат, падаща риза, рокля, панталони, обувки и шапка. Важна част от
външния вид са и бижута и прическата. (552)
От горната част на женските дрехи, ръкавите на горната риза, са скосени по
външната страна, и декорирани с линия от квадратни инкрустирани апликации.
Вероятно, това е било типично за ефталитите в региона по това време (тъй като
китайските източници отразяващи разказите на пътешествениците, съобщават за
къси ръкави, украсен със злато и скъпоценни камъни). Ръкавите завършващи до
лакътя стават много характерни за Согд за 6-ти век и по-късно. Този
късносасанидски елемент е заимстван от согдийците и по-късно предаден то тях на
тюрките, когато стават господари на Согдиана. Ръкавелите са изработени от ярки
платове, (често с цветни орнаменти и червени мъниста на бял фон), и покрит със
злато брокат за по-висшата аристокрация. Дългите ръкави на ризата под кафтана,
както в мъжките, таки и женските облекла в 6-ти век, са се изработвали от три
съшите парчета плат, вертикално съшити, обикн. черно, жълто, сиво. Украсата на
дрехата със широка вертикална ивица от светъл плат е била широко
разпространена и за двата пола, понякога на линията от талията надолу. В 5 – 6 век
е имало един пришит подгъв върху затворените мъжки дрехи, украсен с две
вертикални ивици; за жените такъв подгъв се е поставял на официалните ризи.
Широкият подгъв е често е разкрояван с различна дължина.
Според стенописите от Бухара (Варакша) мъжката затворена дреха е имала
прикачен подгъв и в горната част на гърдите. Дълга рокля с пришит подгъв на
гърдите и разширяване към долния ръб се вижда от изображението на женимузикантки.
Мъжките и женските панталони са по краката, прави и тесни.
80