ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Унищожаването на старите стопански връзки, свързано с ефталитското
завладяване в Средна Азия, се проявява с промяната на градската кулутура, която е
различна в кушанския и хионито-ефатилтския период, според Бернштам,
илюстрирано както от изворите, така и от археолгията.
И в двата случая, става дума за номади, но в първия, кушанския, имаме
номадски народ който отдавна съжителства с уседналото население в дадената
област и наследява старите културно-икономически връзки, а във втория,
ефталитския случай, тези връзки се създавата наново, по пъта на политическото
завладяване и развити на търговията. Въпреки това, известния спад в развитието
на градовете, набл. в началото на хионито-ефталитския период, не трябва да се
разглежда като изцяло приченен от икономическата криза, или в резултат на
завоюването с насилие и унищожение, а като съвместна проява на двата фактора в
една или друга степен. Външните прояви на упадъка и икономическа криза, можем
да видим в генезиса на новите форми на обществено-политически опрядък, а не
само – с икономически упадък. Преодоляването на този спад става за много кратък
период от време, тъй като от 6-ти до 8-ми век имаме нов разцвет култура в Средна
Азия. (898) Както отбелязва Седов, в Тохаристан през ефталитския период се
наблюдава възстановяване на икономическия и културния живот, както и
създаването на нова материална култура, различна от предишната, но свързана с
нея генетически. (899)
Основните градове на Ефталитската държава в Средна Азия са разположени
главно в Согд. Самарканд, като се започне от 5-ти век, отново започва да се
споменава в китайските хроники. Един от най-големите градове на Кушанската
империя, Кушания (близо до Катта-Курган) (900), също не е загубил своята
значимост. На 6 км южно от Самарканд е гр.Ривдат (сега Тали-Барзу), който е
центъра на княжество Маймург, което дори е е по-важно от Самарканд в 5-ти век
(901) Именно от този град, в 456 г. тръгва ефталитското посолство изпратено в
Китай.
Икономически в Согд в 5-ти и началото на 6 век, се наблюдава процъфтяване
на градските центрове, развиват се занаятите и търговията. (902) Във Варкаша (до
Бухара) през ефталитския период започва възраждане на стопанския живот,
въстановява се и увеличава напоителната система от канали. (903)
Джинагупта е будистки монах, родом от Гандхара, който в 554 г. напуска
Средна Азия и се заселва в Китай. По пътя си минава през Каписа, Бамян и
Тохаристан. Неговият китайски биограф Дао Суян пише, че Джинагупта е посетил
столицата на Йеда между 555 и 557 г. и посочва че, е видял богато но незасята,
пустееща земя, което е довело до глад. (904)
Столицата на ефталитите според някои изследователи (Маркварт, Толстов,
Тревер), се споменава в китайски хроники като Патийен (древното название
Патиканта), т.е. съвр.Пайкент (близо до Бухара). Археологическите проучвания на
обекта започват през 1913 г. от Л.Зимин, и са продължени през 1939 г. от
Якубовский. Според Гафуров, Патиен трябва да се чета като Бадиян и вероятно
отговаря на името Бадахшан. (905) Въпреки че в по-ранните си работи, същият
автор (Гафуров) пише: „Центърът на Ефталитската д-ва е гр.Пайкент (близо до
Бухара)”. (906)
Според китайските источници – танската хроника „Тан-шу” столицата на
ефталитите е гр.Ланши в Афганистан (по-рано посочен за столица на да-юечжите в
128