ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

(т.е.Мерв) като унищожили всичките му войски. Той избягал при ефталитите…
Теталската войска заловили и убили Язкерт”. (825) По мнението на Камила
Тревер, в това свое съобщение Себеос посочва страната и неселението и като
“кушани” а царя и войската му – като “ефталити”. Следовтално ефталитите са
висшата класа, управленческото племе, докато обикновенния народ са старите
жители на Кушанската държава, затова и ефталитския владетел е “цар на
кушаните” (Ж.В.: така се и титлували “кушаник варас” дало по-късното мнимото
име в арабо-персийската писмена традиция – Хушнаваз Ахшунвар). Царят на
“теталите” (ефталитите) използвал като династично име (името на племето, към
което принадлежи), а титлата му е “цар на Кушаните” и е политическа
идентификация на страната която управлява. Така, смата Тревер, не трябва да се
съмняваме в родството на ефталити и кушани. (826)
Съществува и друга версия за смърта на Йездигерд ІІІ. Преследван от арабите
избягал в Хорасан, където пред стените на Мерв среща Незак таркан, господарят на
Бадгиз (и обалстта между Серахс и Херат), който го посрещнал с войската си.
Според средновековния писател Ал Белазури (9-ти век) първоначалното
съюзническо отношение, внезапно прерастнало в конфликт между двамата.
Причината била че Незак поискал дъщерята на Йездигерд ІІІ за жена. Шахът
проявил глупава гордост, като му отказал с думите че домакинът му е недостоен за
шахската дъщеря. Значителна роля в създаването на интригата играел и Махуе,
персийският марзбан на Мерв, който кроял заговор срещу шаха си. В резултата на
това Незак изоставил Йездигерд ІІІ. Той тръгнал за Мерв, но коварния Махуе не
отворил портите на града. Преследващите го араби го нападнали и убили под
стените на града. (827) Християните от оклоността (християните-несторияни са
имали общини в Иран) го погребали. Махуе последвал съдбата на господаря си
след като арабите превзали града. Незак тархан също по-късно е разбит и убит от
арабите, в 709 г. от арабския завоевател Ибн Кутейба (починал през 715 г.).
Има много споменавания на името Незак в историческите извори между 651-
709 г. През това време има няколко лица са това име:
1. В 709 г. Незак е бил убит от Кутейба;
2. В 719 г. Незак изпраща пратеници в Китай;
3. В 739 г. Незак е посочен като вледетел на Кеш (Ташкент);
4. В 754 г. Незак е посочен като привърженик на Абу Муслим, водач на
Абасидското въстание;
5. В 873 г. Незак се появява като поддръжник на владетеля на Ахваз в
Хузистан.
Някои изследователи смятат, че Незак тархан е цар на ефталитите, и васал на
западнотюркския Тохара ябгу (управителя на Тохаристан) и е женен за неговата
дъчщеря. Но в 710 г. воюва с арабите, пленен е и убит отпредводителя им Кутейба
ибн Муслим. (828)
Въпреки това, Инаба смята че е имал халаджки/калачки (тюркски) произход.
(829) Арабският географ Якут Ал Хамави (1179-1229 г.), за гр.Бадгис, съобщава че
е главен център на (Страната) на ефталитите “Dār mamlakat al-Hayātila” (830)
Хармата смята че Незак тархан е бил цар на Кабул и там сече монети с надпис
“Незак шах”. (831) Според Есин (Esin) истинското име на таркана не е Незак, а
Тирек, което той открива в труда на Ал Kуфи (9-ти век) Той не е ефталит а тюргеш
и е носил титлата таркан. Тирек е бил васал на тюркския ябгу на Тохаристан и е
117