ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

- гръцки - Εφθαλιται (ефталити), Aβδελαι (Aбдeл/Aвдeл), също и “бели
хуни”
- сирийски - Ephthalita, Tedal (ефталити, тедали)
- средноперсийски - Hephtal и Hephtel (хефтал, хефтел); в
зороастрийският текст “Бундахишн” (Bundahišn) се използва варианта
- Hēvtāls.
- индийски - Hūna. (хуна, хуни)
- кушанобактрийски - ηβοδαλο ( ebodalo)
- в китайски - Ye-da (Йеда), Ye-dien (Йедан, Йдан), Idi (Иди), Yeta-i-lito
(Йеталито)
- арабски - Haital, Hetal, Heithal, Haiethal, Heyâthelites, като често този
етноним, под формата Haitals (хайтали) се прехвърля и върху древните
тюрки.
В 4 – 6в. от н.е. територията на Средна Азия, е включена в най-малко четири
основни политически структури – на кушаните, хионитите, кидаритите и
ефталитите. Дискусиите за произхода на тези народи все още продължават. Има
схващане че ефталитите са част от конфедерацията Хунну. Също така не е сигурно
ефталитите, хионитите и кидарите, общ произход ли имат, т.е. те са три клона на
една и съща етническа група или са културно, езиково и етнически различни
народи един от друг
Причина за това е че, писмените извори отнасящи се до този период са много
оскъдни и фрагментарни по характер. Археологическият материал също е много
ограничен и често запознаването с него по различните публикации е
приблизително и неточно. Нумизматичните находки в известна степен разкриват
интересни аспекти от историята, и по-специално от паричното обръщение в
интересуващият ни период. По този начин, събирането на наличните факти
позволява да се възстанови приблизително политическия и социално-икономически
живот на региона.
Получената представа е твърде приблизителна и фрагментирана, тъй като
имаме ограничен брой източници, които понякога са твърде противоречиви, за да
бъдат съгласувани и да се направят основни изводи. Литературните данни също не
са от решаващо значение, тъй като докладите от страна на китайските будистки
поклонници, или записаното от индийските автори, са много по-неясни, от
съобщенията на гръко-римските историци, който едва ли знаели как да различават
различните народи, определяни като “хунски” в далечните за тях източни земи.
При отсъствието на автентични доказателства, се оказва че монетите, сечени от
владетелите на тези племена, се явяват един от най-надеждните и основни
източници за историята на ефталитите. Трябва да се подчертае, че нашите познания
за тези средноазиатски номади до известна степен, все още са неясни, а резултате
от изследванията върху историята им, си остават спорни.
Всички посочения по-горе средновековни извори са послужили като основна
база за множество предположения за етническия произход и историята на
ефталитите. Някои изследователи ги смятат за потомци на юечжите (В. дьо Сен-
Мартен, В.Бартолд, Н. Веселовски, Г.Грум-Гржимайло) (2) други извеждат
произхода им от древните монголи (Й.Макварт, П.Грусе) (3), или асимилирани от
хуните, народ от Средна Азия (С. Толстов, А.Бернштам) (4) Друга теория смята, че
5