ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Постоянните войни, които Сасанидите водят по североизточните си граници е
причина през 5-6 в., да бъде изградена голяма верига от крепости в Етрек
(подножието на Копетдаг и в Мургабската долина. Една от тези защитни стени е
стената, построена от печени тухли, известна като “Червената стена”, название
запазило се до днес като Казъл-Алтън или Сади-Сикиндер (стената на “Александър
Велики” (Искендер Зул Карнаян). Стената е добре проследима в продължение на
120 км от Кумуш-тепе край бреговете на Каспийско море до руините на крепостта
Кумбут-Кобус, северно в Гурган. В източниците се съобщава че първоначалната
дължина на стената е били 300 км. Смята се, че следите и` трябва да се търси в
района на Северозападните разклонения на Копетдаг, тъй като границите на
Сасанидската д-ва, в този период, вървят по протежение на северното било на
Копетдаг до пустинята Каракум и по-нататък в югоизточна посока до Ниса
(южните райони на Туркменистан). Древният защитен вал наречен “марз” (от
перс.граница) е дълъг около 200 км и започва от малкия град Бабадурмаз и достига
до село Меана в южната част на Туркменистан. На места все още има руини от
стената с височина 1,5-2 м и с широчина от 2,5 м. Този защитен вал е пазел
Сасанидската земя от североизток. (619) За поддръжката и защитата на вала в 5-ти
век, Сасанидите създават и линия от военни селища, в които настаняват арменски и
грузински части, в района на Мерв.
До средата на 5 век нова вълна от нашественици идващи от североизток са
пристигнали в източната част на Бактрия – ефталитите. (620) Те формират
„държава” на територията на Бактрия около 355 г., а в началото на 5 век вече,
разпространяват властта си над долината на Кабул, и в 460 г. отнемат Северен
Пакистан от кидаритите. (621)
Натискът на ефталитите може би е причината, поради която кидаритите
проникват на територията на Кушаншахр в 370 г., съгласно Хармата (622)
Ефталитите са втора „хунска” вълна, които пронкива в Бактрия в началото на 5 век,
а кидаритите завземат Гандхара. (623) От труда на Табари, ние знаем, че Гарчистан,
Тохаристан, Балх, Бадахшан, към 457 г., са били под контрола на ефталитския цар
Ахшунвар, или Вахшунвар, а други източници го наричат Хушнаваз. (624)
В „Бей-ши” се казва че в 455/456 г. първото ефталитско посолство пристига в
Империята Вей. В следващите години в Китай пристигат още няколко посолства,
като последното е в 559 г. Източникът твърди, че след като тюрките завладели
държавата на ефталитите, посещенията и даровете от тяхната страна за Вей
престанали. (625)
Военните сблъсъци на Сасанидите с ефталитите се изострят по време на шах
Пероз (Фируз, на средноперсийски, в персийски Пероз/Фируз означава
„победител”), управлявал в периода 459-484 г. След смъртта на Йездигерд II в 457
г. започва борба за престола между двамата му синове. Хромизд като по-голям се
възцарява. По-малкият Пероз по това време е намесник на пров. Сакастан (носи
тила саканшах) също има пратанции за властта. Той се свърза с ефталитите и търси
тяхната помощ. Според Али абу Балами: “Тогава Фируз отиде от Сеистан в
страната Хайтила (на ефталитите) Гарчистан, Тохаристан и Балх... Той поискал
войски от владетеля на Хайтила. Той (ефталитския цар) не му дал войски, но му
прдал крепостта Талакан...”. (626) Фирдоуси съобщава, че царят на ефталитите
Фаганиш помогнал на Пероз, като му е дал 30 000 войници, в замяна за Термез и
Вашгирд (област и град по средното течение на Амударя, между реките Вахш и
90