26.01.2015 Views

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

братя, които също съжителстват с жената, тя носи шапка с толкова рога, колкота са<br />

съпрузите и`”. (862)<br />

Подобни данни са посочени в “Суй-шу”, но с допълнителна информация че<br />

всяко родено дете, ще принадлежи на най-възрастния брат. Този ефталитски<br />

обичай, според Тревер, е реликва на груповия брак при масагетите, който също е<br />

полиандрия. Що се отнася до елита на ефталитското общество, “Бей-ши” отбелязва<br />

че знатните и владетеля практикуват полигамията: “Жените на велможите<br />

обикновенно живеята на растояние от 200 и 300 ли една от друга, и съпругът им ги<br />

обикаля, като всеки месец посещава по една, а по време на зимните студове, може<br />

да остане и до три месеца при една от съпругите”. (863) Сюян Цзян описва и<br />

обичайте на страната Хсимотало. “По отношение на начина на живот, отношения и<br />

етикет, платове и дрехи, които са изцяло то вълна или кожа, приличат на тюрките.<br />

Техните жени носят в своята прическа дървен рог, около три фута дължина. Рогът е<br />

разклонене, което означава че бащата и майката на съпруга и са живи. По-гориното<br />

разклонение символицзира бащата, а по-долното – майката (свекъра и свекървата).<br />

Когато някой от тях умре, се премахва и съотв.разклонение, а ако и двамата са<br />

покойници, се маха и дървение рог от прическата”. (864)<br />

Васире посочва че полиандрията произлиза от по-старото кушанско време, а<br />

не конкретно от ефталитите, защото китайските информатори, приравняват<br />

завареното население с ефталитите, съотв. смесват и обичайте им, като ги<br />

приписват на управляващия народ – ефталитите. (865) Това схващане получи е<br />

реално потвърждение от едно по-съвременно откритие. Става дума за “архива на<br />

владението Роб” открит в Афганистан през 90-те год. на 20-ти в. Документ А, от от<br />

343 г. представлява брачен договор за сватбата на двама братя Баб и Пидук за жена<br />

на име Ралик. Това е времето на т.нар. кушано-сасанидска епоха, т.е. преди<br />

идването на ефталитите. (866) (Ж.В.: Документите от „архива на Роб” са датирани<br />

по неизвестна ера започваща в 233 г.сл.н.е. Н.Симс-Уйлямс я нарича кушаносасанидска<br />

и я свързва със завладяването на Кушанската държава от Сасанидите<br />

в 233 г. Най-ранният от тези документи е от 110 г. и е въпросния брачен договор.)<br />

Социалната структура на ефталитие е описана и от Прокопий Кесарийски:<br />

„Защото те не са номади подобно на другите хунски народи, и от дълго време са се<br />

заселили в добра земя. ... Вярно е също, че по начин на живот се различават от<br />

другите си хунски събратя, не живеят примитивно и варварски, а те се управляват<br />

от един цар, и притежават закони, които спазват, а правото и справедливостта в<br />

техните отношения, както един с друг, така и с техните съседи, по нищо не<br />

отстъпват на римските и персийските”. (867)<br />

В “Бей-ши” се казва: “Тронът не може да се предава по наследство, от баща на<br />

син, а се наследява от най-способния в семейството. Наказанията за престъпления<br />

са много тежки. Ако е извършен грабеж, без да се счита размера на откраднатото,<br />

се наказва престъпника с обезглавяване.” (868)<br />

Менандър Протектор в разкази за посещението при тюрките, казва че<br />

ефталитите живеят в градове, смесено с тюрките, които са завладели тяхната<br />

страна и всеки град обикновенно се управлява тюрк. (869)<br />

Теофан Византиец казва че, след победата над персите, ефталитете стават<br />

господари на градове и пристанища, които преди са били собственост на персите.<br />

Китайските хроники, по-специално “Бей-ши”, дава различна информация: “Те<br />

122

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!