ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ръчноизработени сферични съдове с плоски дъна и дръжки. (380) По мнението на
Пилипко, през втората половина на 4 век, хионтиските и ефталитските племена
проникват в поречието на Амударя. Това се потвърждава от разпространението на
една и съща, ръчно изработена по-груба керамика на широка територия. Същата
керамика се открива в Термез, Зар-тепе, Ак-Курган, Дилбержин и други селища на
Бактрия. Такива съдове не са били разпространени в Бактрия в предходния период.
Този тип нова по-груба керамика получава разпространението си в Хорезъм, целия
басеин на Амударя и в южната част на Туркменистан. (381)
4. Нумизматика
Ефталитите са много добре представени в монетосеченето. Всъщност
нумизматичните доказателства може да се разглежда като един от най-важните
източници за ефталитската история, или по-скоро като най-ясно разграничим
етнически източник. Контролът на “Пътя на коприната” в средноазиатската му
част, позволява на ефталитите да участват наравно в тогавашната световна
търговия, заедно с Иран, Византия, Индия и Китай. Ефталитите и согдийците
стават основин посредници в търговията между Изтока и Запада, или между Китай
и Византия. Също важна роля започва да играе и Сасанидски Иран, заменил
Партянската държава. В този период согдийците продължавата колонизацията на
Седморечието и Източен Туркестан, която е започната още от Кушаните. Според
византийски, сирийски и китайски източници, основните стоки, на търговията
между Китай и Византия са коприната, стъкло, подправки, бижута и бои.
Ефталитите секат няколко вида монети. (382) Откриват се три вида надписи
върху монетите им: кушанобактрийски - на територията на Бактрия, пехлеви - на
територията на долината Кабул и брахми - на монети, сечени в северната част на
Пакистан. (383)
Монетите с кушанобактрийски надписи, често се откриват като използвани в
търговията със Сасанидски Иран, или като изплащане на данък (контрибуци). В
ефталитските монети се наблюдава и сасанидско влияние, в детайлите на
изобразяване на короните, или “олтра на огъня”. Също така редица области, които
са били част от Ефталитската империя продължават да секат собствени монети,
така че няма единна монетна система. Така, след края на 5 век до втората половина
на 7 век драхмите на Пероз са широко разпространени. Но не е известно дали те са
местно производство, сечени като имитации, или са дошли от други области. (384)
В Чаганиян е Термез сеченето на монети-имитации на шаховете Пероз и Хосров І
Анашурван са широко разпространени. (Ж.В. Подобни имитации носят и аварите в
Европа). В Согд получават разпространение и китайските монети които са кръгли,
с квадратен отвор в центъра. Согдийските сребърни монети, имитации на Варахран
V (Бахрам V Гур) заслежават интерес: профил на шахиншаха с назъбена корона,
застанал изправен пред олтара на огъня (разположен в центъра на монетата), а от
страни са дадени служители на храма, и над олтара – глава на божество. Основната
разлика е в надписа. На согдийските монети, в надписана пехлеви, вместо името на
шаха, фигурират имената на местните владетели. например монети с името на
Бухар-худата (владетеля на Бухара) са сечени в периода в периода 430-700 г. На
монетите от Бухара се среща и изображение на двъгърба камила, която е
зооморфното изображение на зороастрийския бог на войната, Веретранга. Тези
55