ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

В „квартала на грънчарите” в Далверзин-тепе (изкопен участък DT-9) е
открито погречение на мъж с деформиран череп. Според Пугаченкова и Илясов
погребаният е ефталит и е живял в 5 в. Откривани са малки ръчноизработени
съдове с дупка за закачване от едната страна. (171) Илиясов описва и керамична
статуя на кон с тагма на дясното рамо, намерена в пещ 11 в района (DT-9) и е
свързана с ефталитите. Тази тагма е подобна на знаците от ефталитските монети.
(172) Също в Далверзин-тепе е открита и сребърна ефталитска монета, имитация
на сасанидска монета на шах Пероз, датирана в края на 5-ти или в началото на 6
век. (173)
Дехистан
Няколко сасанидски шахове използват областта Хиркания като плацдарм за
походи срещу номадите. Това положение създава условия за възникването на една
преходна „ничия зона” между Персия и хионитите които заемат части от
територията на Хиркания и Гурган. Тук потомците на хионитите оказват жестока
съпротива на арабските завоеватели през 8 в.
Типичен паметник от това време в Дехистан е Геюк-тепе. Археологическия
обект е с площ 4,5 хектара. Останките от сградата са смерки 223 м дължина и 206
м ширина, със стени дебели около 2.60 м, градени са с квадратни кирпичени тухли
с размер 0.46x0.48 м. Централната сграда е защитена с кръгови кули по ъглите и
полукръгли кули разположени по дължината на стените. Постройки подобни на
крепостта от Геюк-тепе не са много типични, но са били широко разпространени в
Дехистан. (174)
В Дехистан т.нар. „Централна могила” е била разкопана от съвместна
туркмено-френска археологическа експедиция. Това е най-голямата могила (1.50 м)
в центъра на комплекса и там са разкрти останки от голямо жилище. Открита е и
пещ и останки от много керамични съдове. Населението на Дехистан е било от
предимно вече уседнали номади, които освен животновъдство са практикували и
земеделие. Площта зад крепостните стени е достатъчно голяма, за да побере
юртите и стадата на обикновеното население. (175)
Джетъасарската култура
Сега са известни около 50 големи обекти принадлежащи към Джетъасарската
археологическа култура (фиг. 16), най-вече от района на Казъл-орда в Казахстан.
(176) В 1960 г. е направена периодизацияна находките: Джетъасар I , 7 / 6 век
пр.н.е. - 3 / 4 в.; Джетъасар II, 4 – 6 в.; Джетъасар III , 7 – 9 в. (177)
Гробището е било разположени в близост до крепостта. Изследвани са повече
от 1000 гроба. (178) Гробовете се разделят на четири вида (фиг. 17) и се
разграничават три вида тухлени погребални съоръжения – склепове.
Проучването на над хиляда погребения позволява да се направи заключение
за изразената стабилност на погребалния обред, в рамките на съществуване на
културата. До голяма степен същото може да се каже и за погребалните
съоръжения. Така се уставява че склеповете се появяват в 6-5 в.пр.н.е. но
съществени промени в начина им на оформяне настъпва в 4-5 в. от н.е. Около 1000
години просъществува един и същи обред, като в 4-5 в., без да бъде сменен с друг,
28