ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Според Бейли, това е станало в 455 г. (716), докато други смятат, че първият
сблъсък на ефталитите с даржявятя на Гуптите е бил около 457 – 460 г. (717)
Хармата предполага че Скандагупта воюва и побеждава народа „хуна” но в
конкретния случай най-вероятно това са кидаритите. (718)
Налице е известна дискусия за това кога и как ефталитите завладяват
Гандхара. Едно от предложенията е, че ефталитите проникват от здападсеворазапад,
като първоначално завладяват Нагарахара, а преди това са завладели
Забулистан, Каписа (Кабул) и Бамян, и едва след това достигат Гандхара. Куваяма
предполага че ефталитите идват от северозапад, от Тохаристан, като се спускат по
долините между Хиндукуш и Каракорум, без да преминава Бамян, Каписа, или
Забулистан. (719)
Не е ясно също какви отношения са съществували между ефталитските
княжества в Трансоксания и тези в Афганистан, Пакистан и Индия. Видяхме, че в
различните ефталитски монети има известни разлики, което показва
съществуването на ефталитски княжества, напълно независими едно от друго.
Бивар смята че има няколко независими едно от друго ефталитски княжества. (720)
Друг е въпросът, кои са били тези „хуна” – алхоните или ефталитите Грене счита,
че те са ефталитие, (721) докато становището на Гьобл е че това са алхоните, а
ефталитите никога не са прониквали отвъд Хиндукуш. (722) В светлината на
„медния свитък” от колекцията на М.Шьойен (Schøyen) ние трябва да
преразгледаме стария поглед върху историята на ефталитите в Индия. Ако преди се
смяташе че Тораман е наследил Кингила, сега, заради този надпис, ние имаме
информация, че и двамата са царували по едно и също време - в края на 5-ти в.
(723)
Един от първите владетели на ефталитите който завладява Гандхара се е бил
установил близо до Кашмир и е носил името (или титлата) Тигин (или
Туджина/Thujina), който може да се окаже и Кингила. Китайският пътешественик
Сун Юн съобщава: „В средата на четвъртия месец от първата година на Чен-Куан
[520 г.], влязох в Кан-то-ло [Гандхара], която беше друга земя, и много прилича на
Учан [Удаяна, днес долината на р.Сват]. Първоначално, земята е известен като
Йеполо (Yeh-Po-ло) [Гопала/Gopāla], които са били победени от Йеда (ефталитите)
и техния чинчин [„тегин” или управител на провинция] който се обявил за цар. От
времето, когато е придобил тази земя, са минали две поколения”. (724) На базата на
този доклад Дани предполага, че посещението на Сун Юн е в 520 г., а Гандхара е
била завладяна приблизително около 465 г. (725)
В края на 5 век ефталитите са управлявани от Тораман (около 490 – 515 г.). В
„Раджатарангини” името му е Васукула (726), който носи титлата „тегин” и
прозвище Джаувла (Jaūvla), което означавало „сокол”. (727) (Ж.В.: в персийски
aula, ūla, zaul, дардски ез. hila, ill, пенджабски ill – ястреб, сокол, пехлеви āluf,
персийски āla, ālūh, olah, ulah, ullah – орел, тох.(б) luwo, lwāsa, пущунски alwutak -
птица.)
Според „медния свитък” титлата е била - „devarāja” (бог-цар). (728) Има и
данни от друг индийски надпис, който гласи че „Тораман е известен с най-голям
блясък и голяма слава, владетел на земята (729) Тораман управлява някои части на
днешния Утар Прадеш, Мадхия Прадеш, Гуджарат, Раджастан, Пенджаб и
Кашмир. Неговото настъпление на запад е спрян от Ауликара около Мандсаур.
104