ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

защото там беше стана хайталски.
Гхаткар излезе, господарят им силен,
и привика той всички свои велможи.
Войските се втурнаха към двете страни,
събрани от всеки град за войната,
И вееше вятъра, никакъв начин ... ... ... ... ... ... ...
След осмия ден Гхаткар поиска мир.
Беше всичко потънало в тъмнина.
Хайталите бяха изцяло разбити.
В продължение на години, костите на убитете бяха разпръснати навсякъде,
И всичките блата бяха пълна с убити и вървяха върволици от пленници”. (771)
Останалата част от победените ефталити отстъпват на юг, където избират за
приемник на Гатфар, паднал в битката, Фагониш – господарят на Чаганиян. (772)
Ефталит по произход, той бърза да сключи мир с Иран, за да избегне пълнато
окупация на странато от тюрките. Войските на Хослов които навлизат съвместно с
тюрките, окупират всички земи до р.Амударя. (773)
Соловьов смята че шахът не е бързал с настъплението си, изчаквайки тюрките
да бъдат достатъчно омаломощени от войната с ефталитите. Според него, това
обяснява защо ефталитите събират войсикте главно от Тохаристан, тъй като от юг
никой не ги е застрашил. Едва след победата на тюрките Хосров І е побрзъл да
получи своя дял от ефталитското наследство. (774)
Табари също описва битката на тюрките и ефталитите: “най-силният, найсмел
и могъщ тюркски каган Синджибу начело на своите войски се изправи срещу
Вараз (Warāz), царя на ефталитите. Единствен тоя на Изток не се уплаши от
големият им брой и сила (на ефталитите), и уби царят им Вараз и цялата му армия,
и заловен богатството му, и зае страната му, с изключение на тази част, която порано,
е завзета от Хосров”. (775) Според Ад Динавари, Хосров е изпратил войски в
страната на ефталитите и завладял Тохаристан, Забулистан, Кабулистан и
Чаганиян. Тогава тюркски владетел Синджибу-каган, събрал хората си и тръгнал
към Хорасан, заел Чач, Фергана и Самарканд, Кеш и Несеф и получил Букхара.
(776)
Менандър Протектор споменава, че когато през 568 г. тюркските посланици
пристигат в Константинопол, император Юстин II ги попитал: “Вие сломихте ли
цялата сила на ефталитите” - “Цялата” – отговорили пратениците. (777)
По този начин, ние виждаме, че едва в 568 г. държавата на ефталитите вече не
съществува и не може да се приеме мението на Шавани който смята че това
събитие е по-рано, между 563 и 567 г. В 598 г., в едно писмо от Дянгу (или Тарду)
каган (син на Истеми) до византийския император Маврикий (592-602 г.),
съобщено от Теофилакт Симоката, се казва: “След като победил царя на Абделите
(тези които се наричат ефталити), каганът ги завладял и е получил цялата власт над
тях”. (778)
Ефталитите водят 10-годишна война срещу двама силни врагове
едновременно. Благодарение на споразумението сключено в 566 г. (или 571 г.)
между тюрките и персите, Хосров получава всички бивши ефталитски земи южно
от Амударя: Синд, Бост, Ар-Рокай (Арахрозия), Забулистан, Дардистан, може би
Гарчистан и района на горното течение на р.Мургаб и Кабул, както и владението на
110