ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

вероятно цялата тази история да е анахронизъм, и да опсива борбата на иранци и
туранци, за привържениците и противниците на Заратущра, разиграла се около 4-ти
век пр.н.е. Борбата между “жителите на оазисите” и “номадите от стептта” , между
уседнали земеделци и пастири-скотовъдци, е една от основните теми в
литературата на Иран, както и се отразява върху възприемането от иранците на
цялятя история на Средна Азия. Затова настъпва и пормяна в имената на
“враговете” в зависимост от епохата: хиаона, хиони и накрая тюрки. (600) За
Фирдоуси основният враг на персийците са тюрките, и битката е станало до
р.Амударя. Според Маркварт, събитията описани от Фирдуоси си отнасят за
войната на Варахран V. (601)
Много оригинална версия се предлага от Маршак, който предполага, че
битката на Бахрам Гур с “тюрките” отразява истински сблъсък с тях, но не в 5-ти
век, а вероятно в 7-ми век. В 5-ти век не може да има стълкновение на Варахран V
с тюрките, преди още те да излязат на историческата сцена. (602)
Косвено за това събитие, войната на Варахран V се съди и от голямото
количество драхми на същия шах, сечени именно в Мерв. Според Логинов и
Никитин, шахът се е нуждаел от пари за провиждането на военните действие. (603)
Според Хансен първоначалната иранската версия за името на “тюрките” се
срещат в историята на Бахрам Гур разказана от Табари, където е записано на
средноперсийски (twlk), но по същия начин освен етнонимът тюрки - turak, може
да се предаде и названието на друг народ tuγrak. Според Хармата, който подкрепя
мнението на Хансен, тук става дума за “тохари”: taχvar> tuχar-аk, жители на
“Тохаристан” или кушани, или че точно този паралел предполага че turak е
развитие на имета на митичната страна tuyrak>Tuγrān> Туран.
Кидаритите също могат да носят това име, тъй като в други източници са
наричани “кушани” през този период. Използването на наименованието “тюрк”
вместо “ефталит” от Табари, или в неговия източник на “Хвадай-намак” (Xvaδāynāmaγ),
вкл. и в историята на шах Пероз, може да се обясни като анахронизъм от
по-късната история, от времето на Хосров І Ануширван, когато и двете названия се
използват синхронно. (604), (Ж.В.:Тогова вече персите наистина воюват с тюрки, а
Бахрам Чубин, (станал по-късно шаха-узурпатор Бахрам VІ) ги разгромява в
битката при Херат през есента на 589 г.)
Синът на Варахран V, Йездигерд II (438-457 г.), е изключително амбициозан
владетел и провежда три военни кампании срещу източни си съседи. Практически
цялото му управление преминава в непрекъснати войнав Средна Азия. В резултат
на това през първите години в първите години от управлението си (до 11-тата
година – 448/49 г.) той прекарва почти изцяло в североизточната част на своята
държава, за периода 438-449 г.). Успява да събере огромна армия в Хорасан.
Арменският историк Егише Вартапед е свидетел на тези събития: “….(Йездигерд)
тръгна веднага с царството на хоните, наречине “Кушани”, но след като воюва с
тях две години той не успя да постигне някакви успехи. Всяка година той
изпращаше войници, а на тяхното място изпращаше други за да обработват нивите
им. По този начин той си построи и град, в който живя от четвъртата до
единадесетата година на управлението си”. (605)
По този начин, той води перманентна “позиционна” война в продължение на
две години в пустиня, но периодически променя състава на войсковите части, като
изтегля уморените войници и ги заменя със свежи. Първата военна кампания на
87