ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

както посочва и Бартолд, че войните между персите и кидаритите през този период
се водят не около Балх, а в Хиркания. (633) Така Маркварт заключава че Балаам е
идентичен с Боло и че се намилрал в хребета Балхани, разположен до залива на
Красноводск, на източния браг на Каспийско море (днешния град Туркменбаши в
Западен Туркменистан). (634)
Кабанов по съвсем различен начин локализира Боло, в оазиса Карша (районът
на археологическия комплекс Еркурган, на 10 км от съвр.Карш) и го свързва с
Нашеболо (също в китайски източници) или Нахшеб в Карш. Но в руините на
Еркурган не са открити пластове от 4 – 5 век. (635) (Ж.В.: Кабанов се аргументира
точно с археологическите раскопки в района!) В своята аргументация, той използва
Разстоянието между Ши (Кеш, съвр.Шарисабад) и Нашеболо, котео е 200 ли/100
км, и съответства на географското рстояние мужду Шахрисабад и Карш, както и
растоянията между Нашеболо и Нюми (Бухара). (636)
Манделштам се връща към старата интерпретация Боло-Балх и смята че
растоянията дадени от Фудиши (Бадахшан) в “Бей-ши” за погрешни. M.Maссoн
също не е съгласен с Кабанов, че Боло може да се свърже с Еркурган. Но като цяло
приема локализацията в Карш, само че свързва Боло с руините на
ранносредновековния град до селището Кала-и-Захок-и-Марон, намиращи се на 7
км югозападно от съвр.Карш. Според него това е Боло, наричан от местното
согдийско население Нахшеб. Този град е имал три реда дебели крепостни стени. В
центъра е имало дворец (110Х90 м) разположен на 16 хектара. Градът процъвтява
от 5-ти до 7-ми век, което се доказва и от изобилието на керемика от това време.
М.Массан също се позовава на растоянията посочени в “Бей-ши” от Кеш (който
Массон свързва със съвр.селище Кетаб) до Боло, което е 200 ли (или около 100 км),
като се има предвид, че това отговаря на разположението на Кала-и-Захок-и-
Марон. (637) Кабанов, като контрааргумент посочва че размерът на Кала-и-Захоки-Марон
е 16 хектара и на него не му е било известно разположените на третата
(външна) стена, изследвана от М.Массон, при което града става още по-голям.
(638)
Градът “Балкхан” или “Боло-Балаам”, столицата на кидаритите, според
Юсупов, трябва да се локализира с крепостта Игдй-Кала, която се е намирала до
устието на вече пресъхналата р.Узбой (свързваща Амударя с Каспийско море), на
20 км североизточно от хребетите Балхани. Крепостта е построена през партското
време, за да контролира търговския маршрут, по р.Узбой.
Благоприятното стратегическо положение на тази крепост, прави подходяща
за граничен пункт. Крепостта и селищата в района около нея са доста големи за
пустинни условия. Въз основа на такива фактори като позицията на крепостта в
центъра на огромна област обитавана от номади по времето когато Узбой е била
пълноводна, както и археологическите находки показващи че крепостта е била
многократно престроявана, доукрепявана и следите от огън по стените и`, говорят
пряко и косвено за големи събития, случващи се в източната част на Каспийско
земи между 4-5-ти век. Може би, липсата на вода в крайна сметка е принудила
кидаритите да воюват със Сасанидите. (639)
Вайнберг предполага, че крепостта Игдй-Кала е създадена през 2 - 1 век пр. н.
е. и след 4-ти век престава да съществува. (640) Въпреки това, ако “Балкхан”,
трябва да се отъждествява с останките от Игдй-Кала, това е изолирана гранична
92