ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Массон отбелязва че “в състава на хионито-ефталитите е възможно
навлизането и на отдилни “тюркоезични” елементи. Известно е че ефталитите в
Гандхара използват титлата “тегин”. (971)
Според Алтхайм, езикът на ефталитите е тюркски и наличието на ирански
думи е свързана с проникване от подчиненото население. Името Катулф той
свързва с тюркското qatil – смесвам, размесвам, резп. смутител, бунтовник. (972)
(Ж.В.: Интересен подход, по същия наивен начин се обясняваше и българския
етноним – смутители, бунтовници. Всъщност името Катулф е иранско и произлиза
от древноиранското *Katāna – голям, висок. Оранский посочва шугнанското,
бартангското и рушанското katanák, дарвазкото kataná (в Южен Таджикистан) –
всички със значение на „голям, старши, главен”. Наред с това в ягнобски katt,
kátta, kattanak, шугнански kat(t)ā́, рушански kat(t)ā, таджикската заемка в узбекски
kátta, орошоро-бартангски katta, ишкашимски katā, дарвазки katá, пущунски γat,
katá, язгулемски qatol - всички със значение на голям, старши. В таджикски и
ягнобски kattagi – горд, надменен. Смятам че язгулемското qatol дава ясен отговор
за значението на името и показва пълната несъстоятелност на Алтхаймовите
лингвистимни остроумия.)
Името Кунхас се обяснява като “Кун-кан” в смисъл на “Hunnen-Herrscher”,
или владеталя, хана на хуните, от Алтхайм. (973) (Ж.В.: Изцяло невярна
етимология! Кунхаз или Скунх е сакско име, известно ни още от надписите на цар
Дарий. носено е от сакски вожд дигнал въстание срещу персите. Може да се търси
връзка с пехлеви kunishn – деяние, ябнобски, пущунски kun – създавам и за втората
част на името “аз” в санскрит asāi – сит, āsāāna – богат, персийски āš –
продоволствие, т.е. Кунхас/Кунхаз – създаващ блага).
Споменатите по-горе име, Грумбат, може да бъде обяснено от
древнотюркския език: Quwrat, Qubrat - събирам. (974) (Ж.В.: Както видяхме
аналогът на Грумбат е Крум, Крум-бат, а не Кубрат. Всъщност името е Хоуврат и
може да се извиди директно от осетински, от общоиранското xūb – хубав, добър и
осетинското rattыn, ratt – творя, или – “творя добро”!)
В етнонима на “кидаритите” можем да видим древнотюркското kidirti – запад,
Така kidirti qun – западни хуни. (975) (Ж.В.: Абсолютно невярно, всички източници
посочват че това е име на владетея, впоследстнвие прехвърлило се на народа! За
това име може да се предложи както иранска така и алтайска етимология. 1. Кидар
– най-старши. От авестийското *xvatara, преминало в памирското шугнанско xīdir,
xādar – най-старши. 2. Кидар – смел, страшен, храбър войн. В протоалтайски
*kádì(rV), древнотюркски (староуйгурски) qadīr, турски kadir, балкарски qajīr,
тувински xadīr, шорски qazīr, хакаски xazīr, монголски *keder, бурятски xeder,
тунгусоманчжурски kādaraku, старояпонски kitu – смел, храбър, непреклонен,
жесток, войнствен, в тунгусоманджурски също старателен, добродетелен,
трудолюбив, монголски ketü, бурятски xete, тунгусоманчжурски *kete, *kēter,
*kādara – голям, също в тунгусоманджурски, евенкски kitъr, нанайски kidaram –
твърд, здрав. Интерсно е че в осетински kыaitar – смел, храбър, решителен, дързък,
което Абаев обяснява като заемка от еднозначното арменско kъajtъař. В случая
трябва да посочим че си името Кидар (Кидоло) китайските хроники “Ши-цзи” и
“Хан-шу” наричат владетеля на юечжите убит от хуните в 166 г.пр.н.е. в битката
при Чанъе в Гансу. Т.е. името е известно на тохарите преди преселението им в
Средна Азия, което също може да обясни древноалтайския му произход!)
137