ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Ние можем да посочим, че китайските текстове се повтарят един с друг.
Някои части на „Бей-ши” и „Вей-ши” са преписани в „Чжоу-шу” и „Суй-шу”.
„Вей-шу” явно е била доста непълна, тъй като е допълнена с пасажи от „Чжоу-шу”
и „Суй-шу”, относно главите за страните от „Западния край”. Също „Вей-шу” е
използвал и пасажи от „Бей-ши”. Много от информацията за „Западния край” във
„Вей-шу” е преписана от „Бей-ши”. Тази глава от „Вей-шу” се състои от смесена
информация, получена от различни източници от различно време. Известно е
обаче, някои от оригиналните пасажи са цитирани по „Чжоу-шу” и „Суй-шу”. Така
че, информацията за ефталитите която дава „Вей-шу” са автентични и синхронни
(т.е. събирани са по време на съществуването на Ефталитската д-ва). (486)
Китайският източник, енциклопедията „Тун-дян” (Tongdian) е публикувана в
началото на 9-ти век и съобщава информация за ефталитите която е извлечена от
„Лян-шу”, „Суй-шу” и от оригиналния текст на „Вей-шу: „Йеда, Йедатон, Яда, са
или подразделение на гаогюй или са част от да-юечжите. Те произхождат от земите
на север на китайската граница и се спусна на юг от планината Цзиншан
(хр.Кърлъктаг, а не Алтай, както погрешно се интерпретира по инерция от
Бичурин!). Те са разположени на запад от Хотан. От Йеда до Чанъян на изток, има
10 000 ли. От времето на Вен (Чен) от късната Вей (452-466 г.), са изминали
осемдесет или деветдесет години”. Ефталитите са се изселили от Алтай (Ж.В.
авторът прави неправилна аналогия между Цзиншан (Златната планина и Алтай,
който е непознат на китайските географски представи по това време. Тази грешка я
правят много учени, подвеждайки се по първоначалния превод на Бичурин, по
въпроса вж. Л.Боровкова), на юг в средата на 4-ти век и са от един и същ произход,
като гаогюй, които са описани във „Вей-шу”. Така че ефталитите са тюркско, поточно
огурско, уйгурско племе. (487) (Ж.В.: (!!) Невярна интерпретация! Гаоче
(протоуйгурите) и ефталитите са различни, а гаогюй или гургарите/каркарите са
протокиргизите които са много сходни с носетелите на таштъкската култура.
Гаогюй обитават земите напосредствено на север от Тяншан. Именно племето на
гургарите стои в основа на ефталитското населенето на Гуджарат, откъдето
произлиза и името на областта в северна Индия.)
По-късния китайски източник „Тан-Хуйяо” 唐 會 要 (Tang Huiyao) е
енциклопедия написана от Ван Пу в 10 в. Заглавието се превежда като „Събрани
държавни документи на династията Тан”, се открива повторно информацията от
предишните китайски източници за ефталитите. В глава 99 е дадено описание на
страната Тухоло (Tuhuluo), където населението е смесено с Йеда. Има и съобщение,
че няколко братя имат една жена за съпруга, а жените носят шапки с рога, в
зависимост от това колко съпрузи имат. (488)
Информация за ефталитите може да се намери и в работата на китайския
пътешественик Сун Юн (6 век), посетил царя на ефталитите в 518 г., и Сюян Цзян
(602/603 – 664 г.), будистки проповеник, който пътува на поклонение в будисткиге
храмове в Индия 629-645 г. Сун Юн е изпратен от императора на Северна Вей като
посланик при ефталитите. Той пътува с групата на Хой Шен, и скоро след
завръщането им в Китай през 523 г., Сун Юн обобщава своите пътни бележки и
тези на спътника си Хой Шен, като това обощение е включено в будисткия трактат
събраха неговите пътни бележки и ги е залегнало в “Записи за будистките
манастири в Лоян” (Lo-yang-kia-lan-ki) „Лоян киа лан ки” в книги 5 и 6, който е
завършен през 547 г. (489) Той ни е оставил описание на ефталитите, след
69