ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

6.2. Военна и политическата история
След като войските на разбунтувалият се Арташир Папакан (222-241 г.),
владетел на Фарс, област в южната част на Иран, разбиват войските на партския
цар Артабан V в 224/226 г., голяма част от територията на Партската държава
попада под властта на новата Сасанидска династия, въстановила персийската
държава.
След като се утвърждават на своя територия и овладяват партянското
наследство, Сасанидите започват експанзия на изток, изразяваща се в няколко
военни кампании в средноазиатските земи. (Ж.В. Това се изразява в покоряване на
отслабеното вече Кушанско царство и включването му като провинция Кушаншахр
в Сасанидската държава, започнато още от Арташир І и завършило при сина му
Шапур ІІ.)
Появават се и нови етнически групи в Средна Азия. Около 350 г., т.нар.
“хионити” завладяват Согд и се сблъскват с амбициозния шах Шапур II (309-379
г.). Този сблъсък завърши с мирен договор в 358 г., след което хионитите участват
като съюзници на персите във войната с Римската империя и обсадата на крепостта
Амида (днес Диарбекир в Турция) в 360 г. (562) Амиан Марцелин (330-400 г.)
съобщава, че Шапур II изразходвал голяма част от силите си в кървави сражения и
битки с племената хионити, гелани и еусени (Chionites, Ghelans, Eusens)
Й.Маркаварт предполага че А.Марцелин е сгрешил и вместо кушани (Kuseni)
е написал еусени “Euseni”. Ако такава поправка се приеме за вярна (много от
историците са съгласни с това), то следва хионитите да са съюзници на кушаните.
(563) Нина Пигулевская отхвърля такава възможност, и се аргументира че
“подобна поправка може да бъде интересна и съблазнителна, но е трудно да се
приеме, защото в никое друго място, Амиан Марцелин, не споменава кушани, така
че корекцията е, следователно, абсолютно произволна. (564) (Ж.В.: Абсолютно
правилно, няма основание да се съмняваме в праволността на euseni, аз бих го
обяснил с аси, асиани, в осетински æssutæ, откъдето е и китайското Суте = Аланляо
и Венаншана!)
Хармата смята, че “Euseni” не трябва да се чете “кушани” а “Cadiseni” и това е
някакво източноирансок племе живяло в Гарчистан преди хионитите. (565) Той
отбелязва също, че по време на управлението на Шапур II, под “Кушани” трябва да
се разбира най-вече хионитите чийто владетел Кидар сече монети от кушански тип,
със своето име. (566) Той също така отбелязва, че Шапур II води три войни срещу
хионитите. Първата хионитска война е между 350 и 359 г. Тогава хионитите
завладяват Кушаншахр, но под натиска на Сасанидите, техният владетел Грумбат
се признава за персийски васал. Подчинява се на Шапур II и участва във войната
срещу Рим (Византия). Между 367 и 370 г. е имало втора война, и накрая между
376 и 377 г. на трета война с хионитите. Според Хармата хионитите не се напълно
незевисими от Персия, въпреки че техния владетел сече свои монети, имитации на
тези сечени от сасанидските наместници в Кушаншахр. (567)
През зимата на 356 г. Шапур II е на североизточната граница на Пресия,
страхувайки се от нови атаки на хионитите, който според A.Марцелин, живеят на
юг-югоизток от Каспийско море. Шапур II се връща в столицата си в 357/358 г.,
след като сключва “военен съюз със племанате хионити, гелани”. (568) (Ж.В.: под
гелани най-вероятно трабва да се разбира х/алани или алани!)
82