26.01.2015 Views

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Кафиринган). (627) С помощта на ефталитите Пероз побеждава брат си. Войната<br />

продължава 2 години. Хромизд е детрониран и убит и Пероз се провъзгласява за<br />

шах в 459 г. През същата година Пероз сключил договор за съюз с ефталитския цар<br />

Вахшунвар. Според Табари, възкачването на Пероз е станало в твърде тежко време<br />

за Иран, тъй като в продължение на няколко години, има глад в страната. Но след<br />

като пероз взема властта в следващите няколко години страната се стабилизира.<br />

Пероз укрепва армията и се възгордява, като започва да се държи надменно със<br />

съюзниците си. Детайли от многото войни, които той води, се споменават в<br />

различни източници, често са непълни и не винаги съвместими помежду си.<br />

Изглежда, че в първата фаза на управлението си Пероз започва война с кидаритите.<br />

В западните (гръко-римските) източници единствен споменава за тези събитея<br />

Приск Панийски. Той посочва, че в 456 г. (т.е. по времето на Йездигерд II) персите,<br />

не са били в състояние да помогнат на съюзниците си лази (картвелски племена) в<br />

борбата им срещу Византия, тъй като били заети във война с „хуните наречени<br />

кидарити”. Също Приск споменава че посланици на Пероз дошли във Византия, за<br />

да молят за парична помощ във войната с „хуните-кидарити” за да спре<br />

нашествието им 464 г., тъй като победа над тях ще осигури спокойствие на<br />

византийските предели. В отговор на византийците обещали да изпратят свой<br />

представител за преговорите с Иран, но субсидията за „войни срещу хуните”, си е<br />

вътрешна работа на Иран. Като пратеник е изпратен епархий Констанций, но той<br />

остава в граничния град Едеса. Той е бил помолен да отиде при Пероз от<br />

граничните ирански власти, който по това време е бил на границата с кидаритите,<br />

където поради слабостта си е водил преговори за примирие, вкл. се е съгласил да<br />

им плаща данък. Приблизително в 468 г. персите обсаждат столицата на<br />

кидаритите, гр.Валаам (според някои – разположен в Западен Туркменистан при<br />

залива Туркменбаши и хребета Балхан). (628) В тази война на Пероз с кидаритите,<br />

ефталитите са били съюзници на персите. След това кидаритите се преместват в<br />

Гандхара. По-късно ефталитите я завладяват в края на 5 век. (629)<br />

В китайските източници столицата на кидаритите носи името „Боло” (или Поло).<br />

Във „Вей-шу”, се казва: „Столицата на държавата на великите юечжи е<br />

разположена в Лушенши (Ланши) която, се намира на запад от Фу-ди-ша<br />

(Бадахшан) и на 14 500 ли растояние от Дай (столицата на Вей). На север тя<br />

докосва жужаните, които нахлуват многократно в юечжийските владения. Това<br />

принудило юечжите да преместят столицата си от гр.Боло, на 2100 ли далеч от Фуди-ша<br />

(Бадахшан). (630)<br />

Повечето учени са съгласни, че Боли/Боло и Балаам, са едно с едно и също<br />

географско разположение. Що се отнася до неговото местонахождение, мненията<br />

се различават. Идентификация на Боло с Балаам беше предложена за пръв път от<br />

Клапрот, но той го свързва в Балх. Маршак и Е.Зеймал също така приемат, че<br />

Балаам е Балх. (631) Решително срещу тези локализация се обявява Веселовский<br />

който казва че Балаам не е Балх, а много по-вероятно е да се намира в южните<br />

часто на древен Хоразъм, без обаче да посочи вероятен археологичен обект.<br />

Макварт също смята че Балх и Боло са различни градове. Той отбелязва че<br />

растоянията межде Дай и Боло и между Дай и Балх, който в “Бей-ши” е наречен<br />

“Бочжи” са различни, и също така не би трабвало Балх да фигурира под две<br />

различни имена Боло и Бочжи! (632) Още по-убедителен факт за Макварт е<br />

споменаването във византийските и ислямските (арабо-персийски) източници,<br />

91

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!