ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Дяконов предполага, че Талакан е бил разположен между Мерверед и
Шибирган и не бива да се бърка с другия географски обект, разположена на изток
от Балх. (613) Както отбелязва Пигулевская Йездигерд ІІ достигнал “ergir italagan”
според сирийската хроника. Тук, според нея, “italaga” е близко до името на
ефталитите “Italito”, а след това изразът трябва да се преведе като “La Terre де
Ephthalite” (земята на ефталитите), а не както бе предложено от Ланглуа –“Terre
Italienne”. (614)
Егише посочва името на този район като Итагакан/Италакан
(Itagakan/Italaqan). Според Маршак Итагакан (Itagakan) е името на града намиращ
се вероятно в близост до Талакан (Talaqan). Маршак обяснява и наличието на
буквата “I” в началото на думи, вероятно поради някава причина поради която се
пише Италия, а не Талия (615)
От този момент нататък персите разграбват и опустошават на страната,
првземат много градове, отвеждат много пленици, трофеи, и богати съкровища.
Според Пигулевская това събитие може да се случи в области, където е воювал
предшественика на Йездигерд II, Варахран V, т.е. в Талакан и Балх, чрез походи по
поречието на р.Амударя. Така, ако се съгласим с мнението на Тревер и
Пигулевская, от съобщението на Егише, се отнася за “земята на ефталитите”
(теталите) и това е първото споменаване на ефталитите в арменските източници.
В 453/454 г. Йездигер II предприема още една голяма военна кампания на
изток. От съобщението на Егише, ние знаем, че войските му са били събрани около
Нишапур, откъдето шахът навлиза в границите на “Кушанската страна”. Чрез
тайни донесения които един княз (на име Бел) от кавказкия народ “Khailanturk”
(хайландури), които обитавали зад “каспийските врати” (Дербент) на север от Баку,
“кушанския цар” е бил уведомен за подготвения поход. Като разбрал, че
персийската армия надвишава по численост неговите сили, той отстъпва в степта и
с изненадващ маньовър излиз в тила на персийския шах. След катастрофалния
разгром, царят на кушаните въпреки по-малкото си сили навлиза дълбоко в
персийските предели и разграва много персийски области, след което
необеспокояван се връща в страната си. (616)
Неразик смята че тази битка се е състояла до гр.Балх. Във всеки случай тази
война на Йездигерд II срещу хионитите/ефталити завършва с поражение. Успехът
на предишните две кампании, когато Сасанидите постигат редица успехи и
териториални придобивки, са зачеркнати. Под “кушани” в хрониката на Егише,
повечето изследователи виждат ефталити, но Л.Гумильов смята че трябва да се
разбират кидаритите. Той отбелязва: “Йездигерд ІІ извършват много кампании
срещу хуните, които живеят в “страната на хуните”, т.е. кидаритите ... в 451-452 г.
той принуждава царя на кидаритите да избягат в пустинята. Но в 454 или 456 г., на
следващия път, персите са били бити от кидаритите”. (617)
Гумильов пише още: “Балами ясно диференцира царя на кидаритите, когото
нарича “каган на тюрките” а вледетелят на ефталитите е наречен “цар на Китай”.
Това дава основание да се заключи, че описаните събития се отнасят за двама
души, а не за един, както вече се приема”. (618)
Така Гумильов смята че първо персите воюват с кидаритите, а след това с
ефталитите. Освен това той предполага че “каган на тюрките” е кидаритския
владетел, а “цар на Китай” – ефталитския.
89