ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

тях са искали да се самоубият на гроба за да придружат починалия в отвъдното”.
(508) (Ж.В. аналогично при древните българи – това са “хранените хора” на кана,
които споделят трапезата му. При согдийските владетелив в постефталитската
епоха – това е дружината от чакири, или най-близките приятели и хранени хора.)
Може би този обичай обяснява наличието на придружаващи погребения около
гроба на починал аристократ, а корените на обичая са в по-ранните скитски
времена, когато са откривани съпъстващи погребения на убити роби.
Амиан Марцелин, описва погребението на загиналия син на царя на
хионитите Грумбат (Крум-бат), след битката при Амида. Загиналият принц който
бил “чудно красив младеж” е изгорен на клада, като в огъна са изгорени и
изображенията на най-близките му приятели, като по този начин, те символично го
придружили в отвъдното. А.Марцелин описва това събитие по следния начин: “10.
Тази смърт хвърли в мъка царския дом, всички велможи бяха съсипани заедно със
скърбящия баща заради внезапната загуба. Бяха преустановени военните действия
и започна оплакването на обичания от народа юношата, според техните обичаи.
Във военни доспехи трупът на принца беше изнесен и поставен върху обширно и
високо скеле, около което бяха направени десет ложи с поставени в тях
изображения на умрели хора, така добре направени че приличаха като истински. В
течение на десет дни всички хора пируваха, разделени на групи по палатки и
отряди, и пееха особени и тъжни погребални песни и оплакваха царствения
младеж. 11. А жените със скръбни стенания по техния обичай оплакиваха
надеждата на народа, загинал в цвета на совята младост….”. Когато тялото е
изгорено на кладата, костите са събрани и поставени в сребърна урна, която баща
му наредил да се превози обратно до родната земя, да бъде там погребана. Като
знак за отмъщение и за успокояване духа на загиналия, Грумбат и хионитските
предводители решават да не отстъпят, а да превземат Амида и да разрушат и
опожарят града до основи! (509)
Интересни паралели могат да се намерят между погребалните обичаи на
хионитите от описанието A.Марцелин и тези на древните тюрки, според Кызласов.
Конкретно, той пише, че на едно от погребалните каменни изваяния на войн в
Западна Тува е изобразена сцена погребалната церемония. Под кръста на основната
фигура има схематично изобразени двама участници в погребалното пиршество,
единият е изобразен с чаша в ръка, а другият е наведен за да напълни празната си
чаша. Друг паметник, представляващ статуи на хора участващи в поминателен пир,
са изобразени седнали с кръстосани крака, съобразно със степната традиция.
Според Кызласов изображения на воини с чаши в ръцете, показва че на
поминателния пир по повод смъртта на близък, те ще пият и по този начин, духът
на мъртвия ще се успокои. (510)
Елементите на такъв обред, както го е описал A.Марцелин, са наблюдавани
при разкопките на надгробните могили Канга-Кала и Куня-Уаз в Хорезъм, по левия
бряг на Амударя и на територията на Северен Туркменистан. Тук, има следи от
клада в която са разположени черепи и чести от скелети. Може също така да се
отбележи, че съдовете от Чач-тепе, датирани от 4 в., имат точни аналогии с тези от
Куня-Уаз дори о по начин на производство. (511) (Ж.В.: аналогични са т.нар.
биритуални некрополи при древните българи, в погребенията с трупоизгаряне,
срщащи се още и в Кубратова България – некрополите Дрюсо и Борисово).
74