ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

смесването на местните с “тюркски” елементи. В могила (курган 13) е открит връх
на стрела типичен за тюркските находки от 8 – 9 век. Появата на триръбите
инкрустирани острия на стрели от 7-ми век нататък е белег свързан с появата на
тюркските народи в Средна Азия. (520)
Соловьов свързва тези находки във въпросните некрополи като белег на
появата на тюрките в Средна Азия. (521) По мнението на Старк обаче, тези
материали много трудно могат да се свържат с тюрките, защото такива находки се
появяват по-рано и е възможно да се отнасят за ефталитите които са живели на тази
територия в 5-ти век. (522)
Согд винаги са били в тесни етногенезисни връзки със Северна Бактрия,
очевидно в резултат на поредицата от политически събития, които водят до
известна степен на изолиране от южните райони, и пренасочване на отношенията в
северна и североизточна посока. Ето защо населението на Согд е антропологично
идентично с това на Ферганската долина и Ташкентския оазис. В долината Фергана
антропологичната структура на населението също се променя. Жителите на
Северна Фергана, са различни от останалата част от населението си с повечето
монголоидни примеси, което показва засилване на връзките на Северна Фергана с
номадските племена от северизточните райони. В южната част на Ферганската
долина, европеидното население е доминиращо още от древността (некропола Сох)
и е близко до населението на Бактрия-Тохаристан. В западната част на Фергана
(Исфаринската долина), съдейки за населението според археологическото
изследване на погребенията, също се открива един и същ тип население, чийто
представители по-късно, в средновековието, могат да се проследят и в Согд
(материали от склеповете във Фринкет близо до Самарканд). (523)
Погребенията без погребален инвентар и с каменна ограда на повърхността,
като в Кукялдя в Алай, Тупхона в Таджикистан и Типтурме в Талас (Казахстан),
според Бернштам, могат да бъдат свързани с ефталитския период и разнообразието
на расовите типове на антропологичния материал (европеиден, европеиден памирофергански
и монголоиден, манджурски тип) показват, етническият конгломерат на
ефталитската общност. Към 524-те “царски” паметници на ефталитите, Бернштам
включва гробниците тип “мугхона”, разположен на склоновете на хребеда Чаткал.
(525) Що се отнася до каменните склепове във Фергана Литвинский ги датира в
широките граници от 1 в. до 6/7-ми век, като отбелязва, че в делът на тези
погребения в периода 6 – 7 век, е по-висок от този, на подбойно-катакомбните
гробове . (526)
Брикина отбелязва наличието на антропоморфни фигурки от гипс намирани в
погребенията от Фергана. В погребение в Тураташ, вместо покойника е погребана
малка фигурка, негово изображение. В Ворукх, в две от погребенията подобни
фигури придружават покойниците. Погребенията от Фергана са твърде сходни като
стил, с тези от Кайрагач. Сравняване на цялата тази информация, показва, че
Фергана е област, чието население е взело участие в етногенезиса на ефталитие.
(527)
Наличието на дървени ковчези е засвидетелствано при някои от погребенията
на сармати, на населението на Фергана и дори при хуните, посочени както от
писмените извори, така и от археологически материали. Във Фергана и в
прилежащите райони на Чач, можем да видим комбинация от всички тези ритуали:
76