ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

местността позволява, на брега на река, канал или в планински клисури. Развитието
на градската среда е до голяма степен в рамките на крепостните стени. (876)
Воронина не е съгласна с Бартолд който предлага тройно разделяне на града, с
цитадела или кухендиз, шахристан и рабад (rabad), който включва домовете и
работилниците на занаятчийте, обикновенно отвъд крепостните стени, и посочва че
много от азиатските градове в Средна Азия през ранното средновековие, могат да
бъдат изградени само като един блок, или пък с повече съставни дяла, например и
некропол, какъвто е случая с Рамитан. (877)
Основните строителни материали, използвани в строителството през този
период са кирпичите от добре тръмбована глина (pakhsa), както и печени тухли.
Времето на активното градско планиране в Средна Азия е също през 5 - 6 век. По
този начин в Самарканд са издигнати втори крепостни стени, така че градът да
заема площ от 75 хектара, Пайкент е заемал площ от 21 хектара, също е построена
нова стена с кули обграждащи Варакша, с по-нататъчно укрепване на крепостта и
двореца, в Чач възниква напълно нов град по това време – Кавардан. Еркурган с
неговите 150 ха, със своята инфраструктура е един от най-големите центрове в
Средна Азия в ефталитското време. Като цяло, в периода 4-ти - 7-ми век, в Согд се
наблюдава бърз растеж на населените места и градове (фиг. 92). (878)
В Пенджикенд, през 5 в. се наблюдава изграждането на град, с нова
урбанистичната структура, включваща крепостни стени, улици и храмове.
Градовете се строят по план, с две основни части (цитадела и шахристан) според
мнението на Распопова. (879) Замакът Ак-тепе в близост до Ташкент, е издигнат в
ефталитското време. (880)
Останките от такива укрепни селища са разкрити и в Мерв –
археологическите комплекси Дурнали, Чилбури, Чангли, Мунон-тепе и Дев-кала.
(881)
В Хорезъм такива селища са разкрити в Канга-Кала и Куня-Уаз (горните
слоеве), Барак-там, Куюк-Кала, Игдй-Кала, и др. които според Толстов са оставени
от хионитите. Паметникът Барак-там, се състои от три крепостни стени, и е
особено интересен. Сред тях по-добре е запазен замъка (цитаделата) на Барак-там,
и е представлявал двуетажна сграда. На втория етаж, в залата има, следи от
килими, а в съседна стая – много фрагменти от вълнени килими. Отбелязвайки, че
паметникът е несъмнено прототип на крепостите от афригидската епоха в Хорезъм,
Толстов пише: “Тази структура не следва древните хоремзийски традиции, а поскоро
отразява местните, естетически изисквания на стопаните и` - хионитските
аристократи, за която е построена в североизтоцните покрайнини на Хорезъм, в
периода 4 – 5 век”. (882)
В Хорезъм има и друг паметник – Якте-Парсан (5-ти век), които представлява
типични замък от този период. Градът е заобиколен с три реда крепостни стени,
като цитаделата в центъра е квадрта с размери (24x24 м). Стените са строени от
кирпичени тухли. Входът е защитен от широка ров пълен с вода, с мост пред
едната кула. Първата солидна стена (около 20 метра от кула) обгражда жилището
на владетеля, близо до втора стена, на 10 метра от първата, са били домовете на
приближените, докато във вътрешността на третата стена, намираща се на 40-45
метра от нея, е била стопанската част на града (рабата). Фасадата на замъка са били
украсени с полуколони. (883)
124