ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

м. - AK) по-южно от река Вуху . Принадлежат към да-юечжите. Имат войска от 5-
6 000 много смели войни”. (480)
В друга династийна история, “Тан-шу” (История на династията Тан, писана в
10-ти век), в книгата 221 се съобщава, че „Страната на Йе-та е от расата на даюечжи
от времето на Хан ... Йен-та е името на царя. Потомците са се нарекли мо
неговото име и страната е получила името Йе-та”. (481)
В ”Лян-шу” (История на династията Лян, 502-556/7 г., написана през 629 г.) в
книга 54, ефталитите се споменава с името „Хуа”, но един от царят им е носил
името Йен-тай-е-ли-тo: „Владението Хуа. Тази нация е специален клон на Ку-чи ...
По време на династия Вей (220-265 г.) и Цин (265-420 г.) Хуа не поддържа
отношения със Срединното царство (Китай). В 15-та година от царуването на Тян-
Кян (510 г.) започнаха да идват пратеници на владетеля Йен-ти-ли-и-да, с дарове от
неговата страна. В началото на годината (520), той също изпрати пратеници ... В 7-
та година (526), те дойдоха с подаръци ... Когато Ян Вей продължаваше да
пребивава в Сан-кан (източно от Датунфу) (386-494 г.), Хуа са малък народ под
властта на жужаните”. (482)
Интересни данни са запазени в по-късната богато илюстрована енциклопедии
“Liang chih-kung-t’u” 职 贡 图 / 職 貢 圖 (Лян-ши-кун-ту или Лян-цзигонту) (6 век),
където са изобразени пратениците от различни страни посетили столицата на Лян,
за да почетата император У. В този източник може да се намери информация за
ефталитите (Хуа). Дадени са и китайските транскрипции на имената на
ефталитските посланици: Путота/Будода от 516 г., и Фухоляоляо и Канфучентун в
посолството от 520 г. (483)
Има информация за ефталитите и в друга хроника, „Чжоу-шу” в книга 50
(История на Северна династия Чжоу (557-581 г.), написана през 636 г.): „Страната
на Йa-та е от рода на големите юечжи (да-юечжите). Тя се намира на запад от
Юйтян (Хотан), и е на 10 000 ли западно от Чанъян. Столицата на владетелят им е
Патиян, което означава нещо като „градът на владетеля”. Това ограден с крепостни
стени град с площ 10 ли². По закони и обичаи приличат на тю-дзю (T'u-chüeh) или
тюрките. При тях (ефталитите) двама братя се женят за една жена. Жените им
носят шапки с рога, чийто брой е толкова колкото е броят на мъжете им. Те са
свирепи и жестоки хора и затова са храбри войни. Юйтян, Анси и други държави,
големи и малки, общо над двадесет, са под тяхна власт. В дванадесетата година от
периода, Та-тун (Ta-t'ung) (546 г.), те изпратиха свой пратеник, който представи
своите дарове. През втората година от царуването на Вей Фей-ди (553 г.), а през
втората година от царуването на Мин-ди [на нашата династия Чжоу] (558 г.), те
също изпращат пратеници, които дойдоха с почит. По-късно е завладяна (страната
на ефталитите) от тю-цзе (тюрките). (484)
Във „Вей-шу” (История на империята Вей, 386-556 г., написана през 11 век),
книга 102, отбелязва, че: „Столицата на ефталитите където пребивава владетелят
им е Патиена. Там има много храмове и ступове (будистки светилища), украсени
със злато. Броят на жители е приблизително 100 000. Те нямат градове, и се движат
със стадата си в търсене на добри пасища и вода ... През лятото отиват на похладни
места, а през зимата в по-топли места. Така мъжете се отделят от съпругите
си понякога на 200 или 300 ли растояние. Техният цар също пътува и всеки месец е
в различна своя резиденция. Само по време на зимния студ, той остава за три
месеца на едно и също място”. (485)
68