ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

отчитат опасността от Сасанидска инвазия, след възкачването на Хосров І
Анашурван, който не споделя проефталитската политика на Кавад, а и тюрките са
заети във война с жужаните.
Първият военен сблъсък между тюрки и ефталити, според М.Григнаши
(Grignaschi), е в 555 г. Тюркските войски са водени от кагана Мукхан (553-572 г.),
син на Бумин. Второто тюркско нападение е в 558 г. и се ръководи от Истеми. (763)
(Ж.В.:тогава, в 558 г. е и появата на аварите в Европа)
Политическата ситуация в Ефталитската държава, претърпява значителни
промени в средата на 6 век. Мощта на Иран, по време на управлението на Хосров I
Ануширван (531-579 г.), (което означава “безсмъртната душа”) в 30-те години на 6-
ти век започва да расте бързо. Първият резултат е за прекратяване на плащането на
данъка за ефталитите, от времето на Кавад. Но той не е готов да се ангажира
самостоятелно във война с ефталитите. В 557 г., Хосров сключва мир с Византия,
които трябва да трае поне пет години. Така шахът си осигурява тила от запад. (764)
Преди това, в 554 г., Хосров започва преговори с тюрките за съвместна война
срещу ефталитите, който е скрепен с брак на шаха с дъщерята на Истеми (която е и
майка на престолонаследника, бъдещия Хромизд ІV (579-590 г.). (765) Има и друга
версия, според която бракът е сключен след разгрома на ефталитите. Тъй като в 555
г. тюрките са във война с ефталитите, преминаването на тюркско посолство с
принцесата в Персия е много рисковано. Единственото възможно място за
свободно преминаване между двете държави е Хорезъм. (766)
Така държавата на ефталитите попада във враже обкръжение, от север са
тюрките, от югозапад е сасанидски Иран, а от юг са враждебните индийски раджи,
с които ефталитите са в непрекъсната война (фиг. 81). В тази неблагоприятна
ситуация ефталитите се оптиват да подобрят отношенията с Китай, но не постигат
резултат. За съветник на ефталитския цар Гатфар е избран велможата Катулф. (767)
Катулф настоявава да изчакат врага на собствена територия, което би им осигурило
приемуществото да са по-силни от врага. Но между него и Гатфар избухнал
конфликт и Катулф избягал при Хосров І. В 558 г. ябгу-кагата Истеми напада
ефталитите от свер в съюз с персите от юг. Причината за войната, я дават самите
ефталити, които залавят тюркско посолство минаващо през Согд към Иран и
убиват пратениците. (768) Но единият от тях успява да избяга и уведомява кагана
за случилото се. Войната става неизбежна. Тюрките нахлуват с големи сили.
Първоначално завладяват Чач (Ташкент), след това пресичат реката Чирчук и
достигат Маймург (княжество в близост до Самарканд, южно от р.Зарефшан). (769)
Гатфар събира войската си от районите на Бухара, Балх, Шугнан, Вашгирд, Термез,
Амул, Зем и други свободни все още райони на държавата си. (770) Ефталитите
решават че ако дадат сражение в равнината осигуряват предимство на тюркската
конница, затова предпочитат планинските теснини. Оттеглят се в района на Карши
(Несеф). Битката е изключително тежака и напрегната, продължава 8 дни, но
завършва с победа на тюрките. Датата на това събитие се поставя от някои
изследователи към 557 г. (Дроан), 558 г. (Фрай), 563 г. (Сен-Maртен), 565 г.
(Грусе), докато Шавани посова периода между 563-567 г.
Описанието на битката се намира в труда на Фирдоуси (Шах-Наме):
“... .... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... Бухара,
Беше изпълнено всичко с боздугани и брадви,
109