ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ефталитете, разположен е бил между реките Вахш и Пяндж в близост до Куляб),
Кобадиян (в южната част на долината на р.Кафирниган), Вахш (района на Курган-
Tубe), Чаганиян (долината на р.Сурхандаря, заедно със западните части на
Хисарската долина), Кумед (горните течения на реките Кафирниган и Вахш).
Политическите единици (владенията) са разделени на по-малки области, наречени
рустак (рустаци). Например, Уструшана е разделен на 18 по-малки рустака, които
са били управлявани от декхани (местни аристократи), които имат свои собствени
въоръжени формирования. Всички тези рустаци се подчиняват на владетеля на
Уструшана, който носи титлата “афшин”. (891) (Ж.В.: „Суй-шу” съвсем ясно казва
че Унаге е еднозначно с Уструшана: “Унаге е древната согдйиска земя а
владетелят и се титлува финиши”, т.е. афшин – титла носена единствено от
владетелите на Самарканд и уструшанските господари. Думата е от индоирански
произход. В палийски abhi е уста, а abhiňňa – маг, жрец. В ягнобски ofsona,
пущунски afsana, персийски äfsane, гилянски afsane, язгулемски afsona – сказание.
В авестийски afrasånghâ – проповедник, духовен водач. В тох. (б) abhijn,
хотаносакски abhijñ* – известен, знаещ, мъдър, големец. Семантичното развитие
започва от знаещ, носител на знание, което го прави жрец или старейшина, до
стопанин (стопанка), господар, както е в осетински и предводител, владетел, в
ранносредновековна, предислямска Уструшана, според китайските хроники е
изпълнявал и религиозни обряди, афшинът е съчетавал духовната със светската
власт. От друга страна пряката връзка на осетинското æfsīn – господарка, госпожа,
вероятно първоначално жрица на Богинята-майка, с уструшанската титла афшин,
показва и следа от вероятно преселение, от Средна Азия към Кавказ.)
На територията на Северен Тохаристан (фиг. 89) първоначално съществува
самостоятелно владение управлявано от ефталитския владетел. Скоро след
разпадането на ефталитската д-ва, то престава да съществува и се разпада на на
няколко по-малки единици: Гуфтан (долината на Шерабдаря), Ахарун (южните
склонове на хребета Хисар), Чаганиян, Термез, Кобадиян, Хутталан и някои помалки.
В планинските райони и склоновете на Памир някои от местните племена не
се обединяват в по-големи единици, а се връщат към напълно свободно
съществуване, без държавно управление. (892) Тохаристан се разделя на Източен и
Западен. В Източен Тохаристан са включени: Пархар, Шугнан, Бадахшан,
Таликан, Хуттал, Вахш, Кобадиян, Хост, Андараб, Баглан, Варвализ, Рустакбанк,
Термез, Чаганиян, Земм и крепостта Табушкан. Западен Тохаристан включва:
Хулм, Саманджан и Бамян. (893)
Що се отнася до структурата на армията на ефталитите, има някои
разногласия между изследователите. Така според Гафуров, ефталитската войска е
основно конница. (894) Това се потвърждава от съобщението на доклад Козма
Индикопловт, който казва че ефталитите имат голяма конница и около 2000 бойни
слона. (895) Гумильов обаче посочва че основно ефталитските война са били
въоръжени с боздугани и бойни брадви които са пехотни оръжия, следователно
армията им е предимно пеша. (896) Сирийският автор Йешу Стилит, описвайки
обсадата на византийските крепости Тела, Харан и Едеса, от Кавад в 502 г., пише,
че персите били предимно стрелци, арабите използвали копия, а ефталитите –
дебели тояги. Според Сун Юн, армията на Михаракула е имала около 700 бойни
слона, всеки от който носи десет мъже въоръжени с ножове и копия. (897)
127