ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

наместник утихнал при неясни обстоятелста. (587) Въпреки това, според данните
на Фавст Бузанд (които използва и Гумильов) няма логика за такова развитие, тъй
като и двете вайни на Шапур ІІ завършват с катастрофален разгрома за персите.
Как тогава, бунтът на “кушаните” е утихнал! (588) Поради това разминаване с
изворите, версията на Гумильов е неубедителна.
Въз основа главно на нумизматичен материал Ставиский и Вайнберг правят
извод, че и появата на кидаритските и хионитските монети започна в края на
царуването на Шапур I (383-388 г.) и по времето на Варахран (Бахрам) IV (388-399
г.) при това само на територията на бившата Кушанска Бактрия. (589)
Това показва времето, когато тази територия и отделена от персийските
владения. Ние не знаем какви войни са водили персите на изток по времето на цар
Варахран V (420-438 г.), известен в епичната традиция под името Бахрам Гур
(Бахрам Дивото магаре). Според текстовете на Табари и Динавари, по време на
царуването на Варахран V огромна армия от “тюрки” (250 000), водена от “каган”
нахлуват в Иран. В една версия те опустушават само част от Хорасан и спират в
Мерв, в друга, те достигат дори Рей. Вархран V побеждава врага с прилагането на
военни хитрости. Той не влиза веднага в битка срещу “тюрките”, и изчаква поблагоприятни
обстоятелства. Варахран V заминава за западните части на държавата
си (Азърбайджан), уж на лов, показвайки че подценява врага. След това изпраща
делегация за примирие, но в същото време персийските съгледвачи уведомяват
шаха за всяко движение на вражата армия. Така той прехвърля войските си към
Табаристан и Гурган и внезапно излиза в Мерв и нанася изненадващ удар върху
неподозиращите врагове. “Тюрките” са разбити, царят им загива, и Варахран
пленява вражия лагер. Короната на загиналиия каган, украсена със скъпоценни
камъни, меча му и всички видове накити, са взети като трофеи и след това дарени
от шаха на зороастрийския храмо в Ганзак, югоизточно на Марагех в съвр. Ирански
Азербайджан. Пленена е съпруга на кагана като робиня.
В по-новата версия на Динавари се казва: “Бахрам наредил да се заколят 7000
бика, и да се одерат кожите им, и да се отделят 7000 коня без ездачи. През нощта
той преминава от Табаристан във все още свободния Джурджан, минава през Ниса
и достига Мерв, където е лагера на “хакана” в Кушмейкан (местонстта Кишмантепе,
на 30 км от Баярамали - AK). Когато Бахрам е само на един ден път,
растояние от “турците” (т.е. ефаталитите) и Хакана не знаел нищо за действията
му, той (Бахрам) заповяда тези кожи, преди това добре изсушени, да се съшият и
напълнат с камъни. След което на всеки кон се закрепил по един такъв мях. Конете
са натирени към лагаре на “хакана”. Камъните от тръскането вдигнали
невъобразим шум. “Тюрките” като чули този шум се стъписали, защото не знаели
каква сила идва срещу тях… (590) Битката се разразила в близост до Кушмейкан.
Освен това той съобщава че шахът прогонил тюрките от Амул че по цялата
Амударя.
Тюрките искат мир, Бахрам избира едно място където наредил да се вдигне
каменна кула, която от тук насетне да определя границата между тях. (591)
В своето съобщение за събитията от 420 г., или 427 г. Табари казва че
каменна кула е издигната на граница между двете страни, в района, в който днес се
намира съвр. град Туркменабат (източната част на Туркменистан). Фирдоуси
добавя, че след поражението, “тюрките” от Балх, Хуттал, Бухара и Чаганиян, е
трябвало да платят на Иран данък в знак на подчинение. Като сложил край на
85