ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

В Джумалик-тепе са открити подобни глинени и дървени печати, с
изображения на хора, държащи цветя в ръцете си. Подобни печати са откривани и в
Гандхара и се свързват с ефталитите. (294)
В Източния Отдел на Ермитажа се съхранява кристален печат от алмандин
(фиг. 53, 6). Той е с овална форма, плоска основа и изпъкнал връх. В горната част е
изоблазен бюст на мъж, кушанобактрийски надпис и своеобразна тагма,
ефталитска, (според класификацията на Гьобл – тип S1). Главата на изобразения е
представена в профил, завъртяна на ¾. Лицето е издължено, голобрадо но с големи
мустаци, носът е масивен, на главата има сноп пера. От ляво на дясно се чете
думата “Аспурабах” (Aspurabah), което вероятно името на собственика на печата.
Тагмата над главато според Ставский е типично ефталитска. (295)
Въпреки това, Стависки допуска че печатът може и да е хионитски, от 4 в.,
тъй като тази тагма се среща изкл. върху монети с надпис съдържащ думата “Хион”
(Hion). (296) Маршак смята датировката за по-късна. (297)
Скъпоценен камък от Ермитажа показва пряка аналогия с подобен изработен
от лазурти, с надпис на кушанобактрийски - Yozino който принадлежи на частен
колекционер (E.T.Newell). Гьобл ги датира от средата на 5 век. (298)
Лазуритен скъпоценен камък е намерен в местността Безименная, до
Кобадиян. Върху него е гравиран полумесец, който прилича на полумесец от меден
печат, открит в склеповете до Куркат. Такова изображение има и върху
ефталитските медни монети обозначени по Гьобл: 287, 287A, 288 и 289. (299)
Стенописи
Според Гулямов, средноазиатските стенописни традиции получават своето
най-голямо развитие в периода 6-8 в., в отношение на размер на картината,
богатство на сцените, използването на реалистични образи и богата палитра от
цветове при тяхното изобразяване. (300)
Такива стенописи са открити в Дилбержин (близо до Балх), Баляк-тепе
(фиг.55), Aджина-тепе (будистки манастир от 7-ми век, на 12,5 км източно от
Курган-тубe) (фиг. 46), Кафир-Кала (Курган-тубe област в Таджикистан), Калай-
Кафирниган (80 км югозападно от Душанбе) (фиг. 39), Калай-Шодмон и няколко
др. Тематиката на изображениятя по същество е религиозна по своя характер, с
изключение на стенописите от Баляк-тепе, където са представени светски теми.
Изследователите занимаващи се с “история на изкуството” са установили редица
художнически школи, съществували в този период. Тохаристанската школа е
представена от Баляк-тепе, Аджина-тепе, Кафир-Кала, а в Северен Тохаристан -
будистки храмове в Кува и в Седморeчието; Школата на “Западния край” с
паметниците си в Согд, Хорезъм, замъците във Варакша (до Бухара), Афрасиаб
(Самарканд) (фиг. 44), “дворецът на Ихшидите” в Калай-Кахках I (Уструшана),
както и картини върху осуарийте (костохранилищата) от Ток-кал. (301) Както
отбелядва Албаум, стенопиките от Баляк-тепе, са правени в 6 в. и изобразява сцена
на пир на аристократи. (302) Соловьов, след анализ на откритата керамика в
района, смята, че Баляк-тепе трябва да се датира от края на 6-ти - първата половина
на 7 век. (303) В друго свое изследване, Соловьов променя датировката в още покъсен
период, от средата или втората половина на 7-ми век. (304) Маршак се
придържа в общи линии към периода 5-ти - 7 век, а за стенописите от Калаи-
45