ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Първата военна кампания на Пероз срещу ефталиите е в 474/475 г. Балами
казва че шахът тръгва с 50 000 армия, но се връща победен. (676) Прокопий
Кесарийски съобщава че ефталитите залови Пероз, като го подмамили в дълбока
клисура и го обграждат. Единствено византийският пратеник при Пероз, Евсевий
се досетил какво може да стане, но било твърде късно, ефталитите блокрали и
обратния път. Така попадайки в капан, персите не са били в състояние да се
съпротивляват. Тогава ефталитския владетел предложил да няма кръвопролитие,
ако приемат условията му. Едно условие за освобождаването им е било искането на
откуп в голямо количество злато. Откупът е изпратен от византийския император
Зенон (474-491 г.), тъй като между двете империи е имало споразумение за
взаимопощ във борбаат им с “хуните”, съгласно което Персия трябва да държи
здраво „алансикте” и „каспийските” врати (проходите Дарял и Дербент) и да не
допуска варварите да опустошават византийските предели, а Византия ще помага с
парични средства, щом се наложи. Данните за тази битка, ние можем да намерим и
в работата на Ал Факих (10 век): “Така устроения от Ардашир, син Бабек, Фарс
станал седалище на персийските царе, а Хорасан на ефталитските царе… Той
(персийският шах) тръгна срещу тях (ефталитите) но те хитро го вкараха в пусти и
безводни места. Тогава те го нападнали и го пленили заедно с голямата част от
двора му. Фируз (Пероз) поискал от ефталитите мир, и да го освободят с войниците
му. Той ги увери (ефталитите) с клетва пред Бога и твърдо обеща, че никога няма
да прекрачва границите (между двете царства). Той постави между себе си и
ефталитите един камък, който да отбележи граница, и обеща, че никога няма да е
пресече и призова за свидетел Всемогъщия Бог… Ефталитите го помилвали и го
пуснали на свобода…”. (677) Този първи сблъсък според Гумильов е станал в
планинита Копетдаг. (678)
Табари и Балами са изпозвали и други недостигнали до нас източници, в
които се казва че, ефталитите нарочна са изпратили при Пероз подставен човек,
който да предложи услугите си на водач. Пероз му повервял, и той с риск за живота
си, завел персите в безводни и недостъпни места. Така попадайки в безизходно
положение, Пероз моли за мир царя на ефталитите Хушнаваз и обещава никога
повече да не води война с тях. (679) Тази история прилача много на легендата за
сака Сирак, който по същия начин заблудил армията на ахеменидския шах Дарий І
(522-486 г.) в пустинята.
Пероз бързо забравя за случилото се и за втори път напада ефталитите, но и
този път е обграден и попада в плен. И този път ефталитите са великодушни и го
освобождават без кръвопролитие, за откуп от 30 мулета натоварени със сребърни
монети и отстъпването на граничния град Талакан. Отново подписва с клетва
мирния договор. По-подробни сведения за събитията дава сирийската “Хроника”
на Йешуа Стилит: “Той (шахът) успял да събере от цялото си царство едва 20
товара със сребърни монети, тъй като предишната война изцяло изпразнила хазната
му и наследството оставено от баща му. Докато събере и предаде останалите 10
товари, синът и престолонаследник Кавад е бил оставен като заложник при
ефталитите. Едва след като събира годишния данък от царството си Пероз успява
да изпари и останалите 10 товара със “зузи” т.е. сребърни монети, а ефталитите
освобождават Кавад”. (680) Тези събития свързани с втория поход са около 476/477
г. (681)
98