ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Табари съобщава че войската на Пероз е достигнала до кула, постороена на
границата от Варахран V. За да излъже ефталитския цар, Пероз наредил 50 слона,
управлявани от 300 души да влачат кулата пред него, така че формално той не
нарушавал договора, да мине пред нея”. (682) (Ж.В.: естествено това са
фантастични вариации!) Ал Факих разказва подобна история, че Пероз накарал
армията си да преместят камъка (тук е камък, а не кула), но се сблъскал с
ефталитите и загинал в битката. Само че това не става при втория му поход, а едва
при третия.
Според Габуев, след като Пероз е победен, ефталитите получават оазиса
Мерв, като условие за мира. (683)
Лазар Парпеци пише за ситуацията в Сасанидската д-ва, след двете поражения
от ефталитите: „Дори и в мирно време е страшно да погледнеш ефталит, камо ли да
водиш война с тях. Всички помнят добре, какви бедствия и поражения причиниха
ефталитите на царя на арийците и персите”. (684)
Много от най-близките съветници и приятели на шаха го посъветвали повече
да не води война с ефталитите, но въпреки това, шахът тръгнал на трети поход. Но
за целта Пероз решава сам да предизвика ефталитите с измама. За това съобщава
Приск. Той изпраща пратеници до „царя на кидаритите Кункхас” с искане да
изяснят граничните спорове между двете царства и в знак на благоразположение,
той (Пероз) предлага своята сестра за жена на кидаритския владетел. Кункхас се
съгласил, но когато перисйското пратеничество пристигнало, изпратената девойка
казала че не е сестра на Пероз, а робиня. Това обидило Кункхас, който решил да
отмъсти за обидата. И също подхожда с измама. Изпраща пратеници до Пероз,
които му предават че владетелят им имал голяма армия, но му липсвали опитни
военоначалници, затова моли Пероз да му изпрати 300 опитни персийски военни
инструктори, които да обучат неговите войници. Нищо не подозиращият Пероз
повярвал и изпратил 300 свои опитни военоначалници на тази мисия. След като
пристигнали в „царството на кидаритите”, Кункхас ги пленил и наредил част от тях
да осакатятя и част да убият. Така военните действия са подновени от Пероз. Приск
съобщава тези любопитни подробности, но посочва че Пероз се готви за война с
кидаритите, а не с ефталитите. Според Гафуров, Приск е смесил в своя труд
сведения за различни „средноазиатски номади” и ги е приравнил всичките към
„кидаритите”. (685)
В Сасанидски Иран, военните предводители се отнасят с голям скептицизъм
към намеренията на шаха, те вече смятат ефталитите като непобедим противник.
Новата кампания се възприема не само от хора близки до царя, но и от войската,
като предварително обречена на неуспех. Така Балами специално подчертава, че
Пероз тръгва на война с ефталитите, въпреки несъгласието на главния жрец на
армията. Не слушайки съвети от никого, Пероз в 484 г. тръгва за трети и последен
път на война с ефталитите, мобилизорал 100 000 войни и 500 бойни слона. (686)
Според ЛазарПарпеци, когато царят на ефталитите научил че Пероз е тръгнал
на война, му изпратил писмо: „Вие сключихте мир с мен в писмен вид под печат, и
обещахте да не воювате повече с нас. Ние съвместно определихме общите граници,
като всяка от страните се задължи че, не трябва да ги преминава с вражески
намерения. Така че не забравяй, че ти се закле пред мен, за да те пощадя. Върни се
с мир, иначе ще отговаряш с живота си. Ако не обърнете внимание на думите ми,
тогава знаете, че ние ще ви изтребим всички, цялата ви армия. На моя страна е
99