ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ефталитите, тя извежда от „Heptal” форма използвана от арменския историк Лазар
Парпеци, и предполага че отразява иранското hapta – седем, т.е. „държава на
седемте племена”, или масагетския съюз вероятно се е състоял от седем племена.
(98) (Ж.В.: в согдийски 'βt (ābt), хоремзийски 'bhd (ābhd), партянски hft,
хотаносакски hauda, hoda, персийски haft, белуджи [h]əpt, apt, пущунски ow é ,
вахански ыb, искашимски, язгулемски, бартангски uvd, ягнобски avd, сариколски
ыvd, шугнански, рошански wuvd, мунджански avde, owda, йидга avdo, ормури wō,
осет. avd – седем. ако търсим връзка с числото 7, твърде близко е ваханското
понятие! Виж формата абдал, абдали, първата част на думата може да се изведе от
названието на седмицата от вахански, пущунски, белуджи, согдийски,
хоремзийски, а втората част показвя ясна връзка с пущунското ddala – племе,
народ, т.е. ефтали/абдали – 7 племена, съюз на седем племена, което е и твърде
логично обяснение!) За езика на ефталитите, тя пише: „Доколкото може да се съди
по малкото ни известни данни, има и тюркски и ирански елементи, както нито
тюркски, нито ирански. Цялата тази езикова смес е довела до възникването на
езика на ефталитите” . (99)
Тревер смята че хионитите произлизат от масагетския племенен съюз и след
разпадането на кушанската държава, са подложени на асимилаторско влияние от
хуните. Но те се съхраняват като народ, тъй като византийските източници ясно
посочват европеидният им вид със сини очи и светли коси, и по-високата
метериална култура, от тази на класическите (Атилови) хуни. Затова и стават
известни освен като хионити, и като „бели хуни”. По-късно Тревер пише че в
началото на 5 век от н.е., кидаритите се отклоняват от състава на бившия
масагетски съюз, завладяват Тохаристан и се сблъскват със Сасанидски Иран.
Те са победени от Сасанидите, Кидар загива, а синът му Кунх мигрира на юг
през Хиндукуш и Гандхара (Пешавар). Въпреки това, една част от тях остават в
Средна Азия и се интегрират впоследствие с ефталитите. Тези които мигрират на
юг, отвоюват част от Гуптската държава която са държали в продължение на 75
години. Тревер предполага, че кушаните и хионитите са родствени: „... племенния
хионитски съюз както от масагетите така и от кушаните”….докато ефталитите
овладяват със сила върховенството на този кушано-сакски съюз. (100)
Според М.Ямада „хуна” (Hūnas) и „ефталите” (Hephthals) са независими и
отделни племена, които нахлуват и се разселват в две отделни части на Индия.
Ямада смята че са съществували двама владетели с името Тораман, единият
титлуван Шахи Яувла (Shāhi jaūwla), е цар на ефталитите и е различен от Шри
Торамана (śrī Toramāna) или Тораман, цар на народа „хуна”. Името Тораман
открито в надписи от Централна Индия се отнася за царя на хуните, а Тораман,
известен от монетите от Таксила, се отнася за царя на ефталитите. Михаракула,
синът на Тораман, царя на хуните, не е ефталитския цар, срещнат от Сун Юн в
Гандхара в 520 г. Зоната на хуните „народа хуна” обхваща Малва в Централна
Индия и Кашмир, а ефталитите вероятно несвързано с хуните, преминава през
долината Кабул и нахлува в Северозападна Индия, по някое време след 477 г.
Ефталитите държат само Таксила и не проникват по на юг. (101) (Ж.В. подобни
твърдения за двамата Тораман(а), живели по едно и също време, са си направо
абсурдни!)
Според Е.Ртвеладзе ефталитите са местното население на Бактрия-
Тохаристан, чието самоназвание е Алхон (съдейки по надписите от бактрийските
17