ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Това е документирано от каменната плоча от Ристхал (Risthal) с надпис на
Праксадхарма Ауликара (около 515 г.). (730)
Има различни версии за значението на името на Тораман:
1. Толстов: Тора - бог, в чувашкия език tora, „Tora” + „ман” – типичен стар
тюркски суфикс (сега не се използва) за образуване на мъжки имена, напр. като
името „Ко+ман” и др.;
2.Гумильов: Тора – в тюркски tore – закон, в тюркски – Тораман – владетел
по закон;
3. Дж.Карабачек: отново търси тюркски произход, като - бунтар, въстаник.
(731)
(Ж.В.: 4. В български се среща името Торо, Торник, Торно. Смятам че е
възможно и иранска етимология: в персийски, ягнобски tor, пущунски tora,
шугнански tōr, язгулемски ter – висок, пехлеви tēr, сариколски ter, хуфски,
рушански, ягнобски, вахански tor, кюрдски dêr, пущунски tār, талишки, гилянски
ter, персийски tar, пущунски tīr, шугнанскиски, рушански, хуфски tōr, кховарски
toren, чувашки tarа – връх, височина, в хотаносакски ttara, согдийски tār,
осетински иронски tærnыx, дигорски tærnix – връх на главата, теме, чело, свързва се
с горен, преден.)
След смъртта на Тораман, сина му Михаракула е трябвало да бъде следващия
цар, управлявал според Гьобл от 515 - 528/542 г. (732) (Според други до 540 г.).
(733). Неговото име не се споменава в медния свитък на Шьойен. Отново
съществуват различни версии относно смисъла на името му:
1. Толстов: „Михр”- в средноперсийски това е форма на Митра + „ogul” – в
тюркски син, или от друга тюркска дума, qul - роб, т.е. „роб на Митра”; (думата kul
– роб, неудачник, се среща и в тохарски, което показва че може и да е ранна
алтайска заемка в езика на нетюркски народ!)
2. Такур: от санскрит „Mihiragula” което означава „син на Слънцето” или
„роден от Слънцето”. (734);
3. Бейли: името Михараку произлиза от „miθra-krta” - получава се като
сасанидското владетелско име Йездигерд (Yazata-krta), (Ж.В.: значение: защитник
или меч на Митра). (735)
Сюян Цзян пише, че Мо-хай-ку-ло-ло (Михаракула), е талантлив и смел
владетел, който е завладял Индия и всички съседни страни са били негови васали.
(736) Но ндийските източници сочат, че Михаракула е бил бестрашен, но жесток
владетел. Особено интересно е сравнението на Калхана за личността на
Михаракула, известно от историческата му хроника за историята на Кашмир –
„Раджатарангини”. там той го сравнява с индийския бог Кали – богът на
разрушението и злото и казва че хората са се страхували от него (Михаракула).
(737) Надписът от Гвалиор ни казва за Михаракула, че е владетел на голяма и
плодородна земя, завещана от славния Торамана (Tôramâna); От нега Михаракула е
наследил храбростта и любовта към справедливостта. Ето защо той е устроил
своята власт изцяло върху принципите на справедливостта и правосъдието.
Михаракула известен със своята ненадмината сила е [счупил силата на] Пасупати
(Pasupati). (738)
Михаракула успява да разшири властта си над Северозападна Индия, в
региона Джаму-Ганг. От Гвалиорския надпис е известно че Михаракула построил
105