ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

град, наречен на самия него – Михарапур. По неговото време ефталитите достигат
най-голямата си мощ в Индия.
Въпреки това, според откъс от надписите в Мандсаур научаваме че
Михаракула е бил победен и пленен от владетеля на Мандсаур, Яшодхарман от
династията Ауликара в 532/533 г. (бил е принуден да се преклони пред силната
ръка на Яшодхарман). (739) Яшодхарман е владеел Централна Индия. по-късно
Михаракула е бил освободен от Баладитя, владетел на Магадха. Според някои
учени това е Нарасимхагупта (Баладитя Нарасимхагупта) от династията Гупта, тъй
като името Баладитя носи този владетел. (740)
Според Смит това събитие е станало в 528 г. (741) Баладитя, цар на Мадагха
(името му означава „слънчев изгрев”) е будист, който въстава срещу Михаракула,
тъй като ефталитския цар започва да преследва будизма, според Сюян Цзян.
Всъщност Михаракула нахлува в Магадха но в разигралата се битка, той е победен
и пленен от Баладитя. Едва след време поради застъпничеството на майката на
Баладитя, Михаракула е освободен. През това време неговият брат узурпира
властта. Михаракула се връща но тъй като е без земя, завладява Кашмир и там се
провъзгласява за цар. Тогава той побеждава царството Гандхара и я присъединява,
но по-малко от година след тази победа той умира. (742) След смъртта на
Михаракула, неговите наследници (в „Раджатарангини” са изброени: Бака,
Праварасена ІІ, Нарендрадитя-Лакхана, Хинга, Юдхиштира) не са имали неговите
способности и голяма сила и по този начин политическата им власт в Индия силно
отслабнала. (743) Според Дани последният независим владетел от династията на
Тораман и Михаракула е Юдхиштира, който наследява трона от Нарендрадитя-
Кингила (Кинкила). Дългото управление на ефталитити в Кашмир е прекъснато в
670 г. от Дурлаба-Вардана, представител на новата династия Каркота. (744) Според
Сундерман, краят на ефталитското управление в Кашмир е около 625-626 г. (745)
По-късно ефталитите заселили се в завладените от тях земи, постепенно се
смесват с местното население в Северозападна Индия и приемат религията и езика
му. Евталитската инвазия в Индия в средата на 5 век довежда до упадъка на
Гуптската държава, въпреки че Гуптите продължават да управляват в Магадха до
края на 7-ми век. През 7 век, в Западен Пенджаб, в съответствие с индийските
източници, се намира „Хунадеш” – „страната на хунине”. (746)
Трябва да се обърне внимание на един интересен факт, че едва в 9-ти в.
Индуския владетел Девапала (810-850) от династията Пала, който има княжество в
източната част на Пенджаб, разбил народа „хуна”, т.е. ефталитите които са му
северни съседи. (747) Индийският поет Раджасекхара (живял през 9-ти век.)
възхвалява красотата на „хунските” жени. (748) (Ж.В.: В с текста „Карнапарва”
гл.30 от книга-8 на Махабхарата, където с „Бахлика” е наречена територията на
Пенджаб където има масивно ефталитско заселване. Столицата на Бахлика е
гр.Сакала. Бахликите се самонаричали джартики (джати, ятии, йеда).
Индийският автор е силно възмутен от начина на живот на ефталитите. Той не
приема липсата на касти, шумните празненства в които жените участват наравно с
мъжете (при ефталитите жената има много високо обществено положение равно на
мъжа), употребата на вино и от двата пола, храненето в глинене съдове, употребата
на месо, мляко и млечни продукти, все неща неприемливи за индийския мироглед.
Антропологичният им тип също е различен от индийския. Красивите жени на
бахликите са с пищни белокожи тела. Страната на бахликите се наричала още
106