ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

12. заедно със Садавикха (Sādavīkha),
13. заедно с великия цар (махараджа) Джавукха (Javūkha), син на Садавикха;
по време на царуването на Мехама (Mehama). (501)
В този списък можем да видим 4-ма царе, които знаем от монетите – Кингила,
Торамана, Мехама и Джавукха. Мелцер отбелязва, че разликата между шах(и) и
раджа вероятно се обяснява с географските райони, управлявани от тези царе,
раджа се отнася за вледетелите от Северна Индия, а шах(и) за районите на север от
Индия (в Пакистан, Афганистан). (502) От надписа се вижда че Кингила и Тораман
живеят по едно и също време. Ако бяха баща и син, както се смяташе, би трябвало
това да бъде отбелязано, както в случая с Джавукха и Садавикха. (503)
Мелцер също така отбелязва, че е много малко вероятно е всички тези царе са
се събрали за да участва в дарението на ступа, или че те са били по някакъв начин
лично ангажирани с него. Много по-вероятно е дарители, пълномощници на своите
владетели да са ги представили, със съотв.изпратени дарения в това богоугодно
начинание. Също изглежда малко вероятно е имена на починали вече владетели да
бъдат съобщаени като дарители, без това да е ясно посочено. Има някои неясноти,
защото не може да бъде разрешено степенуването на ранговете на всеки от тези
владетели. Възможно е някои от тях само да са имали статут на местни управници
и дори наместници. (504)
Мейям (Mēyam) – „царят на Кадаган (Kadagān) (района на изток от царството
Роб, в долината на р.Кундуз-аб) споменат в кушанобактрийски документи от
времето на Пероз може да бъде едно и също лице, с Мехама (Mehama) (в надпис на
брахми) от монети и „медния свитък” разчетен от Н.Симс-Уйлямс и колебливо
датиран към. 492/493 г. (505)
6. ИСТОРИЯ НА ЕФТАЛИТИТЕ
6.1. Началото
Погребенията от ранното средновековие в Средна Азия и Афганистан също
могат да ни дадат някаква информация за ефталитите. Китайските хроники
съобщават, че телата на обикновените хора от простолюдието, ефталитите
погребвали направо в земята, доката за богатите и аристократите, изработвали
специални гробници от камък. Заедно с мъртвите, се поставяли предмети, които те
са използвали преживе, за да си служат с тях и в отвъдното. Според
археологическите данни, тези обичаи са широко застъпени в различни периоди в
много широк район. Китайският хроника “Лян-шу” съобщава, че ефталитите са
погребали мъртвите си в ковчези, а когато погребвали родителите си, синовете
отрязвали ухото на починалия и го съхранявали като талисман, носещ късмет. (506)
Има също така съобщения че ефталитите водели куче което обикаляло починалия,
тъй като сматали че животното улавяло злите духове. (507)
Интересно явление сред ефталитите описва Прокопий Кесарийски. Той
посочи, че “По-богатите големци и аристократи се обграждат с около 20-30 или
повече верни приятели, които постоянно съпътстват патрона си в гуляи и
празненства, в добро и лошо. Те също така живеели в имението на патрона си.
Когато патронът умирал, неговите близки приятели много страдали, даже някои от
73