ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
- No tags were found...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Черепите от Актам са сред най-древните преживе деформирани черепи намерени в<br />
Средна Азия. Те датират от 5 век пр. н. е. (535) Трофимова отбелязва, че е<br />
възможно да се разпростарението на черепите с ИЧД, в региона на Суфан, Актам и<br />
некропола Кунгай във Фергана, които са от 5 – 3 век пр.н.е. да се дължи на хунско<br />
влияние. (536) (Ж.В.:изцяло невярно мнение!)<br />
Зезенков смята, че кушанския антропологически тип е близък до този на<br />
ефталитите, като се изходи от сравненията на изображенията на вледетелите от<br />
кушанските и ефталитските монети. И в двата случая имаме изкуствена черепна<br />
деформация. Антропологичния материал – черепи, всички с изкуствена черепна<br />
деформация, намерени в района на Сурхандаря и Кашкадаря, са както от<br />
кушанската епоха, така и от по-късната ефталитска епоха (ефтал.черепи са описани<br />
от Кабанов). (537)<br />
Изображенията на ефталитските монети ни дават образите на ефталитските<br />
царе, всички с издължени черепи, което показва че този белег се е смятал за<br />
признак на аристократизъм и благороден произход, така че приносителят му да се<br />
отличава от простолюдието, както смята К.Тревер. Според Иностранцев,<br />
практикуването на този обичай цели промяна на външния вид и е резултата от<br />
желанието за съхраняването на етническата чистота поради невъзможността да се<br />
избегне смесването с други народи. (538)<br />
Мустафакулов, въз основа на антропологичния анализ на черепи от 4 – 5 век,<br />
открити в североизточната част на Стария Термез, отбелязва, че първоначално е<br />
била разпространена тилната деформация, която в последствие започва да се<br />
заменя с кръгова деформация, типична за ефталитите. (539) Същото явление е<br />
отбелязано от пътешетвеника Сюян Цзян за тохарското население на оазисите Куча<br />
и Карашар в Източен Туркестан. (540) Толстов, въз основа на разкопките от Куня-<br />
Уаз (фиг. 86), отбелязва, че характеристиките на черепаната деформация открити<br />
там, са близки до тези, които обикновено се вижда на ефталитските монети. Покъсно<br />
на същата територия, по време на разкопки в Калала-Гир 1 и Куба-Тау също<br />
са открити деформирани черепи.<br />
Прежизнената деформация се постигната чрез: поставяне на главата на детето<br />
стягаща превръзка, или с помощта на специална твърда шапка, които промена<br />
разтежа на главата. (541)<br />
ИЧД при ефталитите е обичай типичен за номадските народи, а не за<br />
завареното уседнало население. ИДЧ се наблюдава при номадските народи с<br />
определен погребален обред – погребения в подбои и погребения в катакомби,<br />
смята Гинзбург. (542) (Ж.В.много важна констатация, отхвърляща хунския<br />
произход на явлението! Трябвя дя се добави – погребения в тесни грунтови ями,<br />
също!)<br />
Вероятно има връзка между изобръженията на ранноафригидските монети от<br />
Хорезъм и ефталитските монети, тъй като има съвпадения в короните,<br />
деформираните черепи и тагмите, което потвърждава тезата за генетичната връзка<br />
на ефталитите с населението на Хорезъм от 5-ти век. (543) Според китайските<br />
източници, мъжете от народа Йеда притискали черепите (на новородените) за да<br />
станат плоски. (544)<br />
Обичаят ИДЧ е била широко разпространен, както е отбелязах по-рано сред<br />
хуните (Ж.В.:(!), а след това се предава на ефталитите и огузите. Впоследствие<br />
този обичай се съхранява само при тюркмените от средноазиатските народи (Ж.В.:<br />
78