Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

Най-високи стойности на приходите от косвени данъци спрямоБВП са регистрирани в Швеция (18.2%) и Дания (16.9%) успореднос високото общо ниво на данъчно облагане в тези страни. Също такависоки са стойностите на приходите от косвени данъци в Унгария(17.2%), въпреки че общото данъчно бреме в страната намалява.Най-ниско равнище на приходите от косвени данъци като процентот БВП е отчетено в Испания (10.6%).Най-високо равнище на приходите от преки данъци катопроцент от БВП е налице в Дания (29.6%), което се дължи на факта,че преобладаващата част от социалните разходи се финансират отданъците върху доходите. Сред страните с висок относителен дял наприходите от преки данъци се нареждат Швеция (19.4%),Финландия (15.9%), Белгия (15.6%) и Великобритания (15.6%). Надругия край на скалата са Литва (4.7%) и България (4.9%), коитоакумулират в държавния бюджет изключително малка част от БВПпосредством преки данъци.3. Емпиричен анализ на въздействието на данъчнотооблагане върху икономическия растеж в странитеот Европейския съюз3.1. Концептуална рамка и емпирична методологияПодходяща концептуална рамка за целите на изследването навъздействието на данъчното облагане и бюджетните разходи върхуикономическия растеж се явява ендогенния растежен модел наБаро 81 и неговото доразвитие от Дейвуди и Зу. В изследването, вкоето моделът е доразвит, се стига до извода, че "в дългосроченплан нормата на нарастване на БВП на човек от населението ефункция на данъчната ставка и дяловете на разходите, извършени наразличните нива на управление" 82 .На тази основа може да се построи регресионен модел, в койтонормата на годишно нарастване на БВП на човек от населението е8182Barro, Robert J., and Xavier Sala-I-Martin, (1992), “Convergence,” Journal of Political Economy, Vol. 100, No. 2, April, pp. 223-251.Davoodi.H, Zou.H, Fiscal decentralization and economic growth: A cross-countrystudy, Journal of Urban Economics 43 (1998) 244–257, p. 247106