Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

допълнителни разпоредби към Закона, които да дадат легалнодефиниране на тези, а и на други понятия.Като съществена слабост отчитаме регламента, ченезависимите оценители имат право на избор за членуване или не вКамара на независимите оценители. По наше мнение развитието натакава свободна професия, която същевременно е саморегулиращасе, може да преминава единствено през задължително членство наупражняващите я в независим ръководен орган, който от своястрана да се грижи за израстването й.Може би като най-значима промяна, която трябва да бъдевнесена в Закона е изискването за изготвяне на достоверни оценки.Достоверността на оценките изисква много деликатно отношение,защото не може да съществува изолирано. Достоверното представянеможе да бъде изпълнено само ако оценката отговаря нанормативната рамка в конкретната държава, в случая в България.ЕСО 2009 263 разглеждат въпросите на оценяването вевропейски контекст и в частност са насочени към изискванията идефинициите за оценяване в законодателството на ЕС иЕвропейското икономическо пространство (ЕИП). ЕСО 2009 неналагат конкретни методологии за оценка, тъй като те са предмет напрофесионална преценка на оценителя във всеки отделен случай взависимост от обстоятелствата. В Предговора към изданието наЕвропейските стандарти за оценяване (ЕСО) 2009 264 , РоджърМесинджър, председател на Съвета сочи , че “ Основната причиназа съставянето на набор от европейски стандарти е необходимосттаоценките в цяла Европа да се изготвят на единна методична основаи да бъдат с качество, на което инвеститорите, финансовият сектори оценителите в ЕС и извън него да могат да разчитат като общабаза за сравнение.”263 Документът съдържа пет основни стандарта: ЕСО1 за пазарната стойност;ЕСО2 за други бази за оценяване; ЕСО3 относно квалифицирания оценител;ЕСО4 относно изпълнението на процеса на оценяване и ЕСО 5 за докладване наоценките264 Европейски стандарти за оценяване, TEGoVA ,2009, с.5.325