Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

англосаксонския модел. Това е символичното разграничение междуповече социално и повече либерално ориентирани системи.Г. Еспинг-Андерсън прави една по-детайлна диференциацияпрез 1990 година 413 , която се смята за отправната точка назасилената дискусия относно типологията на моделите в рамките наЕС. Той дефинира три модела, основаващи се на различниидеологически режима, а именно либерален, консервативен исоциално-демократичен. Всеки от тях дължи своя произход наразлични исторически сили и по този начин следва различнатреактория на развитие. Класификацията на Еспинг-Андерсънражда засилен интерес в научните среди относно типологизациятана моделите в ЕС. Въпреки критиките, които тя претърпява, нейнатазначимост не може да се оспорва. Някои автори като Ферера,Боноли и др. я подлагат под съмнение поради мнението им, че евъзможно да се обособят повече от три режима 414 и по-конкретнокритиката е насочена към това, че Еспинг-Андерсън не включваСредиземноморските страни в обхвата на своето изследване 415 . Втази връзка възникват ред класификации, алтернативни илидопълващи и коригиращи типологията на датския икономист исоциолог. В настоящата разработка ще бъдат разгледани още четирикласификации, обобщени на табл. 1 по-долу, които в хронологиченред са тази на Лайбфрайд (1992 година), на Ферера (1996 година), наБоноли (1997 година) и на Сапир (2006 година). Те са избранипоради факта, че отделят в самостоятелен моделСредиземноморските страни и обхващат държавите от ЕС (сизключение тази на Лайбфрайд).413 Esping-Andersen, G., Three Worlds of Welfare Capitalism, Princeton UniversityPress, 1990.414 Ферера и Боноли в своите типологии обособяват и четвърти модел на странитеот Южна Европа (Средиземноморските страни).415 В своята класификация от Средиземноморските страни Еспинг-Андерсънвключва само Италия, която причислява към корпоративния режим. Испания,Португалия и Гърция не се обхващат от неговата типология.433