Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

информация може да се разглежда и използва като симптом, а оттуки като индикатор за състоянието на обществената система катоцяло, и на нейните институции в частност.Ситуационният анализ на развитие на отношенията набългарския трудов пазар през годините на т. нар. “преход” очертаваедна парадоксална на пръв поглед картина. От една страна имамеизключително бързо протичащи процеси на социална промяна,базирани в голяма степен на отхвърляне (предимно на политическониво) на съществувалия до 1989 г. модел на общественаорганизация и управление. От друга страна, поради липсата наконкретност на потенциалния нов модел на развитие ставапрактически невъзможно изграждането на изцяло нови, адекватнина променените социални условия и потребности институции. Притова те трябва да хармонизират функционирането си не само въввътрешнодържавен план, но и по отношение на една динамична ивсе по-значима външно-политическа и -икономическа среда.Неконгруентността на съществуващите в страната норми спрямокласическите и традиционни пазарни и демократически институции,съществуващи в страните, които най-често се приемат като моделиза развитие на България ни поставя пред дилемата: внасяне илиеволюционно развитие на институциите.Липсата в определени моменти на отработени и гарантираносанкционирани от официалните институции на държавата свободнипазарни отношения лесно се компенсира с вече познатитe отпериода преди 1989 година социални мрежи от връзки междуразлични икономически и не-икономически субекти. Както сеоказва, това явление или модел на развитие и регулиране на чистостопански отношения не е нещо уникално за България, а е познато ипри други страни, предимно от източна Европа 332 . В период на332 Олейник, А. Н. Институциональная экономика. ИНФРА-М, Москва,2000, с. 213,285 – 289. Особено интересен е примерът за “мрежова” ( networking) институционалноств южните райони на Италия, както и разглежданото “предприятиеот преходен тип”, характеризиращо се с:”размитост на границите между частнаи държавна собственост; размитост на организационните граници на предприятието;несъвпадение на формалната и реалната структури на собственост” (с.285-286). Виж също анaлиза на Световната банка върху тези процеси в Transi-390