Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

Трябва да се посочи, че „в началото на седемдесетте годинибяха констатирани териториални диспропорции, формираниврезултат на високата степен на индустриализация на страната, наинтензивно протичащите миграционни процеси от селта и градоветеи промишлените съсредоточия, в превръщането на 27-те окръжниграда в центрове за икономически, културен и социаленпросперитет“ 6 . През този първи етап регионалната политика надържавата бе насочена главно към изграждане на големипроизводствени мощности.По-късно е началото на осемдесетте години, регионалнатаполитика беше ориентирана към пряка активна намеса надържавата, посочена предимно към стимулиране развитието напериферните гранични райони на страната. Обръща се внимание наслабо развитите окръзи – Благоевградски, Кърджалийски,Смолянски, Ямболски, Търговишки и др. през периода (1985-1989г.)В България се прави опит за осъществяването на първа цялостнарегионална програма, т.н. „Странджа – Сакар“. Тя включваселищните системи от двете планини и пограничните системи от ІVи V функционален тип. Основната цел на програмата беше ползванена местните суровини; ускоряване на тяхното социалноикономическоразвитие; задържане на местното и заселване на новонаселение. Тази програма не постига желаните резултати, а в голямастепен повиши неефективните инвестиции. При новите условия,които се характеризират с икономическа, социална, технологичнакриза, се получи нарастването на регионалните дисбаланси. Товаясно личи по следните индикатори:1. Забавяне темповете на икономически растеж ипреструктуриране на икономиката, в резултат на което деградирахарегионалните и местните икономики на редица райони;2. Поява на критични дисбаланси между ресурсите натериторията и възможностите за тяхното ефективно използване;3. Обезлюдяване на големи територии от периферията , така иот вътрешността на страната;6Григоров, Н. и др. Регионалната политика в Република България – приобщаванекъм европейския опит, МТРС, С, 1996.299