Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

противодейства на рецесионните тенденции и да се ускориикономическото възстановяване.Водената ограничителна бюджетна политика в страната обаче,се запази и по време на кризата. По този начин фискалните властипоставиха на преден план необходимостта от осигуряването наустойчивост в публичните финанси, а не използването на временнифискални стимули за противодействие на кризисната ситуация.Относно българските условия може да се подчертае, че от еднастрана, ниските нива на държавния дълг осигуряват пространство задискреционни фискални мерки. От друга страна обаче,възможностите на дискреционната фискална политика трябва дабъдат интерпретирани от гледна точка на специфичнитеобстоятелства, по-важните от които са:• Първо, най-сериозното отражение на кризата върхупубличните финанси се свързва с приходната страна на бюджета.Ограничаването на макроикономическата активност доведе дозначително намаляване на данъчните приходи и влошаване набюджетната позиция (вж. фиг. 1). На практика цикличната реакцияот страна на бюджетните приходи ограничи фискалнотопространство за дискреционни контрациклични мерки. Това доголяма степен подкопа основите на досегащния модел на бюджетнаконсолидация, основаващ се главно на растежа на приходите.Реализираният икономически растеж преди кризата, основаващ сепреди всичко на вътрешното търсене, доведе до разширяване набазата при косвеното облагане. Промяната в струкутурата на БВП врезултат на кризата (динамиката на БВП вече се определя отрастежа на износа) обаче, индуцира сериозен спад на приходите откосвени данъци, които са с най-висок дял в общите бюджетниприходи.• Второ, при отчитане на възможностите на страната дафинансира бюджетните дефицити чрез емитирине на външен дълг,трябва да се има предвид състоянието на международнитефинансови пазари и вероятните негативни дългосрочнипоследствия. По отношение на емитирането на вътрешен дълг напреден план излиза опасността от появата на изтласкващ ефект на229