Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

според правната наука обхваща всички обединения, обявени отзакона за самостоятелни субекти.В чл. 21 от ЗПЧП се приема нова форма за гарантиране наизпълнение на задължението на частния партньор поднаименованието „пряко споразумение”. С прякото споразумениеможе да се договори правото на кредитора:1. да участва в управлението на търговеца – частен партньор;2. да придобие всички или част от акциите или дяловете начастния партньор;3. да контролира паричните потоци по договора за ПЧП;4. да встъпи в правата и задълженията на частния партньор;5. да наложи запор върху активи на частния партньор;6. други.Нормата според нас, се нуждае от прецизиране в частта на п.1 ,п.2, п.4 и п.6. и следва да се синхронизира с нормите и принципитена търговското законодателство. Чрез посоченото споразумение биследвало да се предвидят възможности за финансово възздействиена финансиращата институция върху частния партньор, но не инепосредствено интервениране в управлението или встъпване вчленство чрез придобиване на акциите или дяловете на частнияпартньор. На практика с посоченото „пряко споразумение” седерогират законови текстове от Търговския закон. Още повече, че впрякото споразумение не е задължително участието на частниятпартньор, а е само препоръчително. /чл 22 ЗПЧП/. От правнагледна точка, договорът поражда непосредствено действие вчужда правна сфера, което е изключение и от нормите наоблигационното ни право. Считаме, че нормата на чл. 21 от ЗПЧП еизключителна по характер и изчерпателно следва да регламентираправата, с които разполагат кредиторите /финансиращитеинституции/ на частния партньор при неизпълнение на неговитезадължения. Поради това и п.6 – „други” следва да отпадне или дасе замести с допълнителни конкретни мерки в тези хипотези.Особеност на закона е използването на препращащиямеханизъм за уточняване на утвърдени понятия в теорията:например : а/понятието публичноправна организация е със263