Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

частни пенсионни фондове на родените след 1959 г. са частнасобственост, то достъпа до тази частна собственост е ограничен пополов признак, което е противоконституционно.Може ли да се говори, че „индивидуалната партида“ взадължителен частен пенсионен фонд е частна собственост? Попринцип частната собственост може да се смята за индивидуалнаинвестиция. Всяка индивидуална инвестиция е направенадоброволно, собственикът може да се разпорежда със собственосттаси по всяко време, може да я консумира или продаде. Не така обачестои въпроса с инвестицията в задължителен частен пенсионенфонд. Родените след 1959 г. и техните работодатели, с държавнапринуда плащат 17,8% от дохода на лицето осигуровки за пенсия.Държавата обаче решава вместо цялата сума да отиде във фонд„Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, част от нея дабъде отклонена за управление от частни фирми. Гражданина можеда има право на избор коя от частните фирми да управлявасредствата, но не може да се разпорежда сам с тях, не може да гиконсумира, не може да ги продаде. Следователно принудителнитевноски в задължителни частни пенсионни фондове, не отговарят наключови условия и не могат да се смятат за частна собственост, апо-скоро за някакъв резерв на държавата.Проблемът за защитата на отклонените вноскиПретендирайки, че схемата със задължителните частнипенсионни фондове гарантират защита на интересите на роденитеслед 1959 г. и, че тази схема би могла да се справи с демографскитепроблеми, не е зле да се провери какви защити са сложени, с коитода се гарантира, че парите за пенсия няма да бъдат изгубени, илинещо друго няма да се случи с тях. Отговорът на този въпрос давачлен 193, ал. 3 от кодекса за социално осигуряване: „Минималнатадоходност за съответните видове пенсионни фондовепредставлява 60 на сто от средната постигната доходност или с3-процентни пункта по-малка от средната - което от дветечисла е по-малко.“Това на практика означава, че ако средната доходност на457