Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

административно-териториални единици, а не между районите запланиране. Подобни изводи се правят и в Националния план зарегионално развитие.Още по-сериозни промени трябва да се осъществят приуедряването на общините в България, което ще доведе донамаляване на техният брой. В условията на остра демографска иикономическа криза множество общини нямат икономически,демографски и инфраструктурен капацитет за самостоятелноразвитие. Не на последно място техните центрове нямат инеобходимият институционален и административен капацитет, за даработят с оперативните програми на ЕС.Различията в по-голяма степен са вътрешнорегионални ивътрешнообластни. До голяма степен това е свързано с относителнобалансираната селищна мрежа в страната. Прави се изводът, чепроблемните ареали били пръснати мозаично в отделнитетериториални единици, без да са обособени в големи компактнитеритории, с изключение на Северозападният район. В заключениетрябва да посочим, че административно-териториалната реформатрябва да продължи. Вперспектива, но и без да се избързва сналожително създаването на окрупени и чисто географски единици(напр. „Тракия“, „Мизия“, „Дунав“, „Черно море“ и др.)Подобен подход към регионалното развитие у нас ще спомогнеза приобщаване към световния опит и адаптация къмобщоевропейските изисквания.305