Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

развитието им 7 . Така посочените основни постулати са основно натеритория. За съжаление често се срещат примери за неудачноадминистративно-териториално деление, несъобразено с реалноизградените връзки между отделните елементи и структури, коетосе превръща в пречка за успешното функциониране и развитие наадминистративно-териториални единици.Причините за тези проблеми в териториалната структура настраната са различни, но могат да се групират няколко групи, катоосновните от тях са: исторически, политически, демографски и др.Наистина в историята на България се осъществяват множествоадминистративно-териториални деления. Едва ли има друга страна вЕвропа с толкова чести административни промени 8 .Съществуват множество проекти за ново административнотериториалноделение. Защитници имат и три-, четири – и петстепеннитесхеми. Съществуващите варианти могат да се обобщят вдве основни групи като „раздробяване“ на териториалните единиции „окрупняване“. При първият основната идея е, че местнатаместната власт трябва да достигне максимално близо до всекижител. Като че, по-силната тенденция е тази, при която се имапредвид цялото историческо развитие на административно –териториалното деление на нашата страна.Най-дълго просъществувалото деление е това от 1959 – 1987 г.,при което у нас има 28 окръга. По-късно те бяха обединени в 8области – гр. София, Софийска, Пловдивска, Хасковска, Бургаска,Варненска, Разградска (по-късно Русенска), Ловешка иМихайловградска (днешна Монтана). От 1 януари 1999г. бяхавърнати отново 28-те области, а също и 264 общини и 3913кметства.През последните години регионалната политика се очертавакато една от ключовите теми след присъединяването ни къмЕвропейския съюз. И до сега както вече бе посочено, при всички78Станев, Хр., Й. Ботев, С. Ковачев, С. Генчева, Административно-териториалноустройство на Република България, С., 2000.За повече подробности виж Личев,Т. Икономическа география на България,Свищов, 1996, с. 228.301