Том 2 - Тенденции и предизвикателства в развитието на ...

ПРОЦЕСИ НА ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯНА БЪЛГАРСКИЯ ТРУДОВ ПАЗАР СЛЕД 1989 г.Гл. ас. Диян ДимитровИкономически университет - ВарнаНастъпилите в края на 1989 г. политически процеси в странатаи последвалите ги социално-икономически промени след 1990 г.предпоставят процесите на реинституализация на един вечесвободен, конкурентен трудов пазар.Съществуващият до 1989 година социално-политически моделна развитие на българското общество налага формата намонопсонен трудов пазар, базиран на принципа на пълната трудовазаетост, осигурявана с административни средства. Държавата влицето на различните й органи се явява основен, а в повечетосектори и единствен купувач (работодател). Политиката на пълназаетост и изключително високата степен на централизиранарегулация са свързани не само с регламентация на формите и ниватана заплащане, условията на труд, договаряне и осигуряване и т.н.,но и с поддържането на специфични миграционни бариери, коитоиграят ролята на механизми за алокация на работната сила. Всичкотова води до ограничаване на възможностите за свободнодоговаряне от страна на продавачите на трудовия пазар и доизкривяване на основни пазарни принципи (договореност иеквивалентност) при наличието на ограничения на свободния изборза всяка една от страните.Налице са някои от основните институции на трудовия пазар,като тяхната функция е да гарантират нормалното действие назаложения модел – трудово законодателство, професионални съюзи,образователна и осигурителна системи и др. подобни.Именно от тази гледна точка представлява особен интереслипсата на разглеждане на въпроса за трудов пазар, а само за трудв социологическата литература до 1989 г. Ако за периода до 1990 г.това е обусловено главно от политически причини (съобразяване с386