U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

митотворческия процес е пропита с увереност и оптимизъм,с жизненост и целеустременост.Специфична функция на мита е моделирането. Примитивниятчовек моделира света с помощта на въображението,с което запълвал празнотите в човешкото познание итова противоречие, което възниква от неразвитата степенна познанието и ограничената обществена практика.Митологичните представи и образи не съществуватизолирани и разхвърляно. Същността на осмислянето и моделиранетона света — една от функциите на митологиятакато мироглед, е организирането на елементите на Космосаи обществото в система.Митът е и дълбоко социален, защото той изпълняваважна роля в хармонизирането на отношенията между индивиди общество, между социалната група и природнатасреда. Той обяснява и санкционира съществуващия космическии социален ред в това разбиране, което е свойствено за даденаисторико-стадиална култура. При това митът обяснява редапо начин, който цели не неговото разрушаване, а поддържанетои утвърждаването му.Във времето когато митологията е мироглед, нейнитефантастични по същината си образи не се схващаткато фантастични. За създателите и носителите на мита,за живеещите в него и в неговия свят тези образи са реални.За осъзната фантастичност в мита може да се говори едвакогато митът е изживян в съзнанието, макар и фолклорътда използува целия запас от наследени митични образи''.Вярата в достоверността на информацията, коятосе съдържа в мита, е важен структуроопределящ признак нанеговата същност като явление. Истинската митология еоснована, а е и невъзможна без безпрекословната вяра в нейнитеобрази 5 '. Вярата в истинността определя и жизнеността,и функционалността на мита. Отпадне ли тя, той вечепрестава да съществува като такъв и може да се приемакато символизъм, метафоризъм и т. н., придобива преносенсмисъл, става алегория. Съвременното значение на думата„мит" често отразява именно този момент, когато вяратав истинността на мита е преодоляна, а той се възприемакато нереалност, фантазия и противопоставяне на действителността(в антитезата мит — реалност).Като важна структуроопределяща черта на митатрябва да бъде посочен и неговият етиологизъм, неговата обяснителнафункция, чрез което той отговаря на определенаисторико-стадиална степен на потребността за познание иобяснение на света и социалната среда. Митът безспорно епървият израз в съзнашето на човека на причинната връзкамежду явленията. Той съдържа първия, макар и наивен опитда бъде обяснена, опозната, но и овладяна действителността.Затова много изследователи го определят като примитивна„наука", първобитна натурфилософия, която задово-За примитивно и научно мислене,митология, наука, религия, философия,вж. Ирибаджаков, Н. Социологическатамисъл в древниясвят. С, 1978, 84—100.4 Фрейдеиберг, О. Миф и литературадревности. М.. 1978. с. 83.- Пропи, В. Я. Исторические корниволшебной сказки. М., 1946. с. 16.9