митотворческия процес е пропита с увереност и оптимизъм,с жизненост и целеустременост.Специфична функция на мита е моделирането. Примитивниятчовек моделира света с помощта на въображението,с което запълвал празнотите в човешкото познание итова противоречие, което възниква от неразвитата степенна познанието и ограничената обществена практика.Митологичните представи и образи не съществуватизолирани и разхвърляно. Същността на осмислянето и моделиранетона света — една от функциите на митологиятакато мироглед, е организирането на елементите на Космосаи обществото в система.Митът е и дълбоко социален, защото той изпълняваважна роля в хармонизирането на отношенията между индивиди общество, между социалната група и природнатасреда. Той обяснява и санкционира съществуващия космическии социален ред в това разбиране, което е свойствено за даденаисторико-стадиална култура. При това митът обяснява редапо начин, който цели не неговото разрушаване, а поддържанетои утвърждаването му.Във времето когато митологията е мироглед, нейнитефантастични по същината си образи не се схващаткато фантастични. За създателите и носителите на мита,за живеещите в него и в неговия свят тези образи са реални.За осъзната фантастичност в мита може да се говори едвакогато митът е изживян в съзнанието, макар и фолклорътда използува целия запас от наследени митични образи''.Вярата в достоверността на информацията, коятосе съдържа в мита, е важен структуроопределящ признак нанеговата същност като явление. Истинската митология еоснована, а е и невъзможна без безпрекословната вяра в нейнитеобрази 5 '. Вярата в истинността определя и жизнеността,и функционалността на мита. Отпадне ли тя, той вечепрестава да съществува като такъв и може да се приемакато символизъм, метафоризъм и т. н., придобива преносенсмисъл, става алегория. Съвременното значение на думата„мит" често отразява именно този момент, когато вяратав истинността на мита е преодоляна, а той се възприемакато нереалност, фантазия и противопоставяне на действителността(в антитезата мит — реалност).Като важна структуроопределяща черта на митатрябва да бъде посочен и неговият етиологизъм, неговата обяснителнафункция, чрез което той отговаря на определенаисторико-стадиална степен на потребността за познание иобяснение на света и социалната среда. Митът безспорно епървият израз в съзнашето на човека на причинната връзкамежду явленията. Той съдържа първия, макар и наивен опитда бъде обяснена, опозната, но и овладяна действителността.Затова много изследователи го определят като примитивна„наука", първобитна натурфилософия, която задово-За примитивно и научно мислене,митология, наука, религия, философия,вж. Ирибаджаков, Н. Социологическатамисъл в древниясвят. С, 1978, 84—100.4 Фрейдеиберг, О. Миф и литературадревности. М.. 1978. с. 83.- Пропи, В. Я. Исторические корниволшебной сказки. М., 1946. с. 16.9
лява каузалната потребност на човека.Митотворческият процес е тясно свързан с някоиособености на примитивното мислене, а сред тях преди всичкос конкретно образния начин на мислене (без символи, знаци),със силно влияние на емоционалната сфера. Неразривносттана архаичното съзнание определя и друга главна особеностна мита — съвпадението между смисъла и значениетона явленията и процесите 6 . Това, което се изобразява вмита, реалност, а не символ, знак или значение, то „е", а не„значи". Митът е такава конструкция, в която идейнатаобразност на действителността е продиктувана от саматадействителност. В мита за разлика от други семантичникатегории е налице субстанциално (буквално) тъждествомежду образа на вещите и самите вещи, а не отражение навещите в техните образи 1 .Митът хронологически се прикрепя към идеалното доисторическо,към първоначалното време, макар хронологията да еилюзорна, защото той осмисля такива явления, чието действиепротича и сега или резултатът от които има значениеза настоящето и бъдещето. Митът винаги е свързан с миналисъбития, но те се извършват в определено време, образуватпостоянна структура, която е едновременна за минало, настоящеи бъдеще 8 .От съвременна гледна точка митологичното мисленее парадоксално, но не и „примитивно", тъй като успешно сесправя със сломени класификатор ски задачи 9 . То притежавагъвкавост, която го прави способно за анализ и класификация,да решава логически задачи, макар и по околен път. То оперирас бинарни опозиции и разрешава контрастите и конфликтите(в случая илюзорността е без значение) чрез медиация,чрез намиране на митологични посредници (или медиатори).Развитието на човешкото общество изменя и митологичнотосъзнание в посока на формиране на религиозно съзнание,както и други форми на обществено съзнание (философия,морал, изкуство) и жанровете на народното художественотворчество. Митът все повече изгубва неразчлененотов родовото общество единство между субективно иобективно. Митичният образ става символичен заместители представител на определени социални и природни обекти,т. е. фантастичните същества стават не само реално съществуващиза хората, но и символи за определени стихии исоциални явления 10 .Когато митологията (като сложно идеологическообразувание от слети познавателни, религиозни и художествениелементи) престава да бъде цялостна мирогледна система,посочените елементи засилват своето значение и прерастватв обособени и задълбочаващи различието си системи— изкуство, религия и др. Това обаче не означава, че митологиятаизчезва напълно. Своето безсмъртие митичнитегерои получават тогава, когато престават да бъдат обект'Леоитиеа, А. Н. Проблеми на развитиетона психиката. С, 1974.с. 300. Франкфорт, Г. В иредвериифилософии. М., 1984, с. 32.1 Лосев. А. Ф. Проблема символа иреалистическое искусетво. М.,1976, с. 167; Огиоетш, Ь. Л. К вопросуо значении в язьнсе других моделирующихсистсмах. — ТЗС, 2.1965, с. 49 и сл.х Levy-Strauss. CI. Anthropologicst<strong>ru</strong>ctural. Paris, 1968, p. 231; завремето в мита и ритуала —Eliade, M. Le sacre et le prolan. P.,1965; Leach, E. Tho EsseysConcerning Symbolic Representationof time.—Rethinking Antropology.London, 1961, p. 124; Hultkranz, A.Les religions des indiens primitifs del'Amerique. Uppsala, 1963, p. 33.4 Лотмап, Ю. M., Ь. А. Успеиский.Миф — имя — культура. — ТЗС,6, 1973, 282—302.10 Угршювич, Д. М. Сущность первобь1тноймифологии и тенденцииее зволюции. — ВФ, 1980, № 9,с. 145; Levy-Strauss, CI. La penseesauvage. P., 1962, 18, 26, 32.10
- Page 1 and 2: БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4: ,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6: ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8: ми и начини, в които
- Page 9: Ой. Изследването е
- Page 13 and 14: обществено съзнани
- Page 15 and 16: напие към общество,
- Page 17 and 18: Според някои леген
- Page 19 and 20: вят по различни път
- Page 21 and 22: когато българите н
- Page 23 and 24: изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26: Народните вярвания
- Page 27 and 28: Сред броди седи бро
- Page 29 and 30: се от рало с два вол
- Page 31 and 32: е косъм или се поче
- Page 33 and 34: Според богомилите
- Page 35 and 36: Същите идеи намира
- Page 37 and 38: митологични концеп
- Page 39 and 40: лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42: Дървото не само дел
- Page 43 and 44: космоса, за тяхната
- Page 45 and 46: Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48: Плодородните дърве
- Page 49 and 50: прабългарите. Чест
- Page 51 and 52: ване през пролетта.
- Page 53 and 54: представата, че иде
- Page 55 and 56: Връзката на вълка с
- Page 57 and 58: други приказки от З
- Page 59 and 60: ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128:
за обработката на к
- Page 129 and 130:
Представите за зми
- Page 131 and 132:
змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134:
данова. Любените от
- Page 135 and 136:
ладията на Pa плува
- Page 137 and 138:
пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140:
рона и златен венец
- Page 142 and 143:
Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145:
у полето трева поле
- Page 146 and 147:
обаче юдата разбир
- Page 148 and 149:
е пострадал; там се
- Page 150 and 151:
Аналогичен по функ
- Page 152 and 153:
(нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155:
Самодивите имат ко
- Page 156 and 157:
на бъдещите годени
- Page 158 and 159:
ла следи иконограф
- Page 160 and 161:
калушарите играят
- Page 162 and 163:
Според народните в
- Page 164 and 165:
Във вярванията на н
- Page 166 and 167:
БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169:
Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171:
Специални обичаи с
- Page 172 and 173:
пеят петли, каракон
- Page 174 and 175:
1 Съществува забран
- Page 176 and 177:
мерила като жълтиц
- Page 178 and 179:
събор на Спасовден.
- Page 180 and 181:
глави. След като це
- Page 182 and 183:
повод за разнообра
- Page 184 and 185:
p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187:
богинките, които сп
- Page 188 and 189:
ват. На мястото на с
- Page 190 and 191:
впрегната отляво, и
- Page 192:
formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196:
преосмислят еднозн
- Page 197 and 198:
Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200:
Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202:
Земята не ги приема
- Page 203 and 204:
I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206:
събраха и одумахад
- Page 207 and 208:
Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210:
Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212:
Със закланото живо
- Page 213 and 214:
Вярата в съществув
- Page 215 and 216:
и осигуряват благо
- Page 217 and 218:
игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220:
време на тримирене
- Page 221 and 222:
По-старо сведение е
- Page 223 and 224:
направен от Флегон
- Page 225 and 226:
ските работи, прите
- Page 227 and 228:
чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ