U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

пролетта до есента са на земята и живеят по високи планини, поляни, езера и дървета.Местата, свързани с тях, са под високи дървета, на межди, кръстопът, капчук, въобще нечистиместа, които са табуирани. Празникът на самодивите е през Русалската неделя, когатоса на земята и русалиите — един вид от самодивите. Те са господарки на води, коитоспират, на поляни и гори. Летят във въздуха, яздят сури елени, въоръжени са с лъкове истрели. Обичат музиката и танца и където играят, не никне трева. Нощем самодивите празнуватсватба, с булка и музика. Причиняват болести, но същевременно са и лечителки.Явяват се главно през нощта до първи петли, на отделни места и по обед. Имат връзки съссмъртни мъже.Преди всичко самодивите са свързани с дивата природа — високи планини, поляни,през които не минават хора, езера, недокоснати от човешка ръка, извори. Веднага проличава,че са свързани с неусвоеното пространство. Кръгът, който образува игрището им, имамагически смисъл, като отделя тяхното пространство от това на човека. Самодивите имати стопанска функция, като наказват всеки, който наруши тяхната територия. Често спиратводите, като ги пускат само срещу човешка жертва, и водят борба с юнаци. Образът насамодивата, заключила дванадесет извора в корена на дърво, е аналогичен на норните итрите извора в корена на ясена в скандинавския епос „Старата Еда". По същество това есветовното дърво. Спирането на водата е вид природно бедствие, което изсушава дървото,което означава погибел на света. Самодивите са господарки на села, в които не допускатчумата. Това ги сближава с вярванията на съвременните гърци, според които нереидитепазят съкровища и покровителствуват дома.Стопанската функция на самодивите е твърде сложна. Поначало вярването в стопанпокровител е свързано с идеята за собственост (не частна), зародена още в родовотообщество. Стопанската роля на самодивите се простира върху местата на дивата природа инеусвоено пространство. Ролята им да покровителствуват селища е по-късна. Тя е свързана спредставата за постоянната форма на заселване и по-устойчив дом. Жертвата, която споредкатолиците българите закопавали пред прага, има омилостивителен и апотропеен магическихарактер — да не допусне преминаването им през границата, която дели външното пространство(което е тяхно) от дома. Представите за самодивите стопани са се формирали подвлиянието на реалните отношения, които определят мястото на жената в родовото матриархалнообщество.Самодивите, както вече беше отбелязано, са свързани с определени явления катовихрушката 81 . Вихрушката като атмосферно явление се явява през пролетно-летния сезон,което съвпада и с периода на появата на самодивите на земята (от ранна пролет до краяна лятото). Вярването, че се явяват като вихрушка, е характерно предимно за Западна България.Подобно поверие — че във вихрушката танцуват нереиди, е разпространено средсъвременните гърци. Например на о-в Хиос, когато вихрушката завее, се мълчи и се чакада отмине. В Източна България се вярва, че във вихрушката са душите на умрелите. Такатя се възприема и сред източните славяни — ако се хвърли в нея нож, ще потече кръв 82 .Представата, че вихрушката е причинена от демони и дяволи, е позната у всички славянскинароди ю . Поверия за вихрушката като демонично явление са известни и на англичани, немци,скандинавци, французи, италианци 84 . В много апокрифи се срещат молитви „от eipaи ветьра", споменати наред с други демонични същества като мора, вампир. Вихрушката(диал. ветрушка, вирушка) вероятно е евфемизъм. Може да се предполага, че въобще,представата за вихрушката като персонифицирано свръхестествено същество се отнася къминдоевропейските поверия с известна конкретизация. Вихрушката като самодива е балканскомитологично наследство, докато схващането й като душа на покойник идва от славянскитевярвания. Тези две представи не са в противоречие, защото самодивата има черти на„нечист покойник". Единично в Северозападна България е регистрирано поверието, че вихрушкатае душа на „не по реда си" починал човек 85 .155