U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

въоръжение и ниска производителност на труда. Начинът на живот в условията на товастопанство поставя човека в зависимост от природата, която е главният източник за удовлетворяванена основните потребности. Социалните условия не са така динамични и пространственоразгърнати. Те имат по-голямо значение в периода на големи раздвижвания намасите при войни, въстания.Християнският мироглед изменя някри от възгледите за пространството и времето,но не ги лишава от ирационалния елемент. С прехода към християнството структурата напространството се йерархизира, всички отношения се строят по вертикал, всички съществаса на различни нива на съвършенство в зависимост от близостта им до божеството 434 . Затовав съзнанието на българите до средата на XIX в. в условията на натуралното стопанствои религиозен мироглед промените на възгледите за пространството и времето настъпваттвърде бавно.Измененията във възгледите за тези две категории са по-значителни в периода наВъзраждането и особено след Освобождението. Изграждането на икономическите основина буржоазното общество, създаването на националния пазар са онази обективна предпоставка,която раздвижва масите, променя тяхното Отношение към пространството, поновомусе оценява времето. В центъра на градското селище се поставят църквата и часовниковатакула — двата символа на различни отношения към пространството и времето, присъщиза две различни мирогледни системи — на средновековието и на новото време. Ако сипослужим с термина културен хоризонт, въведен от А. Байбурин, то трябва да определим,че културният хоризонт на българските селища, особено от градски тип, от хоризонталенпрез Възраждането става конусовиден. Измененията в съзнанието обаче настъпват бавно ипротиворечиво и са характерни предимно за градовете, докато в селото продължават дасъществуват традиционните възгледи за тези две категории.Една втора реалност в съзнанието на човека от традиционното общество е иреалнотопространство. Неговото признаване е определящо за типа мирогледна система и произтичаот признаването на един друг, свръхестествен свят. То обхваща света на мъртвите(„оня свят") и света на всички свръхестествени явления. То няма ясна географска локализация— „оня свят" се поставя на небето, под земята; митични същества населяват пространствос неясни и фантастични измерения, както и места от реалното пространство (бунище,капчук и др.). Реалното пространство обхваща света на живите, нашия свят. В него главномясто заема емпирично усвоеното пространство, което има топографски координати и севъзприема зрително.Пространствените параметри на тези два свята до голяма степен са в зависимостот възприятието на времето. В зависимост от времето отделни части на реалното пространствосе осмислят като иреални, приемат свръхестествени очертания. Иреалните явлениядаже проникват и се наслагват върху реални пространствени обекти и се активизират. Тогавасвръхестественият свят сякаш става доминиращ.Значение- на преходно гранично пространство, което осъществява връзката междусветовете, имат пътят, реката, изворът, мостът, сметището, дръвникът, кръстопътят. Средищнотопространство (мегдан, гумно, кръстопът, двор) като център и граница е най-краткоторазстояние до сакралния свят и е свързано с важни ритуални действия.Пространството се осъзнава емпирично 435 . Това е резултат от рационалния опитна човека, който, за да живее и осигури своята прехрана, трябва да овладее пространството.Този процес е дълъг и противоречив и често приема фантастично-митологични очертания.Момент от процеса на познанието и усвояване на пространството е запазен например впредставата за „нечисти" места, които са табуирани. Тази представа се изгражда на рационалнаи социална основа — най-често това са места труднодостъпни, студени и нехигиеничниили където са погребани хора. Такива места се осъзнават като необикновени, ирационални,свързани с действието на свръхестествени сили.Основната пространствена опозиция усвоено — неусвоено пространство, запазена73