U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

се връщат мълчаливо на запазенотомясто и лягат, завити от здравитес бяло платно, които пък лягатдо тях. Настава дъблоко мъл-_чание, не се чува нито една въздишкав това множество. Посреднощ се задава силна буря, послевтора и трета; самодивите са дошлии ще хвърлят върху бялотоплатно знак за изцеление или засмърт. Като отмине бурята, здравитесъбират платната и изведнъжвсички болни се разбягват в тъмнинататихо, за да не ги завари зоратав пределите на Росин. Пристигналидома, всеки отваря платнотода види що са му спуснали самодивите.Ако е зелена тревица,ще оздравее, ако е суха или малкопръстчица — ще умре. За да се уверипо-добре, болният е длъжен дапосети три пъти Росин през определенотогодишно време — Начов,Д. Вили и самовили. — Читалище,18.71, №7, с. 310.48 На Росен ходят на Куюн тепепри с. Овчеполци, Пазарджишко, вгората на Перущица, в местносттаРусаля до с. Вакарел, като слагатна корена колаче с парица и червенконец. Между върховете Гюргювокале и Сънлива могила, близо дос. Балдево (Росен), Пазарджишкиокръг, имало долина с извор ихрасти, където расте росен, самодивскабилка и където през Росаляидват болните да лежат. Обичаятбил спазван и в Панагюрско, Пазарджишко,Пловдивско. — Арнаудов,М. Цит. съч., с. 189, 193; Чо лаков,В. Цит. съч., с. 39; Захариев,Cm. Географско историческо-статистическосписание на Татар Пазарджишкатакааза. Виена, 1870,с. 78; За самовилите вж. материалитена П. Р. Славейков и Ат.Илиев в Читалище, 1871, № 15,503—506. Във Великотърновскоболните лежали на открито на ливадас росен с надежда да узнаятдали ще се излекуват от хроничнии неизлечими болести, които отдавалина самодивите. Такова мястоимало до р. Росица. В Габровскоза русалии се смятат руси пеперуди,които излизали от водата и живеелиедин ден. Във Великотърновско,където обичаят „ходене на росен"бил широко разпространен, севярвало, че русалиите иДвали въввъздуха, возели на костена коласвоята царица, чували се песни, музика,смях, а понякога и гласове:„Върнете на еди-кого си ръката,дайте еди-кому си крака", и койтоболен чувал името си, оздравявалведнага. Разказва се, че Елена билорусалско село и затова там не върлувалачума. Във Великотърновсколечебни места с много росеноватрева са Русалията, между Росен иХотница — Ресенската русаля.Каквото намерят в кърпичката, гадаятза здравето, ако е лист илитревичка, слагат я във вода и поливатболния през решето, или му даватда я пие. В Горнооряховскосбъхтаните от „сладки медени",страдат от схващане на ставите. Тесе лекуват, като се опушват или къпятс росен или срещу петъка наРусалската неделя спят на места,където той расте. През нощта идватсамодивите и като пришиватросена, казват от какво лекарствоще оздравее болният. По-възрастнитеболни не спят и чуват как самодивитеговорят: „Сакат ще бъдес едната ръка... Няма лек за него...Ще онемее... Цяр му се пада тороволисте..." Какъвто цяр се пада,слага се в кърпичка, напуска семястото, без да се проговори и безда се кръсти, за да не се разсърдяти сбъхтят отново Гинчев, Ц. Няколкодуми за самодивите, с. 51;СбНУ, 21, с. 34; СбНУ, 23, с. 8;Арнаудов, М. Студии, с. 194; Арна\>дов,М. Фолклор от Еленско. —СбНУ, 27, с. 353; Големанов, Г.Цит. съч., с. 28; Архим. Евтимий.Народни поверия, с. 56, Тетевенско.49 Каравелов, Л: Записки, с. 47.5(1 За обичая вж.: Маринов. Д. Народнавяра..., 477—486; АопагЛ^,,М. Студии, 128—186; Басанович,Я.Цит. съч., с. 86 и ся. М. Арнаудовотбелязва, че където в Българияне ходят русалци. там е познатоходенето през Русалската неделяили срещу Спасовден „на самодивскиизвори" и „на росен". Русалиитекалушари са най-често 7 души(винаги тек), с калпаци с венции китки от лековити билки, а накраката цървули със звънчета, железнибодли. В ръка държат особенатояга, отдолу заострена и подкована,от явор, дрян, ясен, но не илеска, с китка от билки и чесън навърха накичена с дрънкалки. Ватафинът,който е начело на дружината,получава званието от баща си,то е наследствено по права мъжкалиния. Той носи знамето, което е отбял ленен плат, с билки по четиритекраища, а на върха китка от билки.То има голяма магическасила. Всички са длъжни да пазятмълчание. Право да говори има самоватафинът. Най-съществен обреденмомент представлява игратаоколо болен от самодивска болест.Ватафинът държи знамето и новазелена паница с оцет и счукан чесън.Русалиите, наредени по възраст,играят в кръг, сключен околоболния, който лежи увит в чергавърху земята, а до него е поставеногърне, също ново, с неначената водаи различни билки (росен, перуника,комунига, вратига, пелин,тинтява и др.). Русалиите изпълняватразлични танци и обреднидействия: играят около болния,прескачат го, хвърлят го нависокос чергата, ватафинът трие челотому с оцет, надвесва над него знамето,поръсва болния и русалиите свода от гърнето. Когато свирецътзасвири мелодията флоричика,която довежда участниците в състояниена транс, най-старият с тоягасчупва гърнето, а с водата поръсванаоколо. В тоя момент болнияттрябва да скочи оздравял, аедин-двама от калушарите да паднатв несвяст. Вярва се, че ако няматова припадане, няма оздравяванеза болния. Сега започва свестяванетона припадналите, като се играетанц в обратна посока, отлявона дясно.51 Шапкарев, К. Русалии, древен итвърде интересен български обичай,запазен и до днес в Южна Македония.Пловдив, 1884, 7—20. —Състоят се от 10—30 двойки момции мъже, винаги чифт, с дваматъпанари и двама зурладжии. Начелос балтаджия със секира и кесаджия.Облечени, с ; нови дрехи,препасани през гърдите, червеникърпи, нанизи. Носят високо вдигнатиголи мечове. Изпращат ги,като че ли тръгват на война. Повреме на обичая се пази мълчание,не се кръстят, не поздравяват, негазят вода; мъжете в-една двойкаса неразделни помежду си. Обхождаткъщи и села от ранни зори. Къдетосрещнат кръстопът, кладенец,извор, сухо дърво, стари гробища,църква — обикалят ги 3 пъти с хоро.Обхождат къщите, като кръстосватмечове на вратата, комина,по челата на когото срещнат заздраве. При лехуса не влизат.Прекръстват боле.н с мечовете си.Ако видят или узнаят, че имамъртвец — прескачат носилото.Пред залез игрите им свършват.Накрая на обичая, срещу Водици,трябва да отидат в църква, катовлизат от лявата или женскатаврата, с голи мечове и покрити181