събор на Спасовден. В Мирото доСандански болните със съд си поливаттри пъти, после го хвърлятвъв водата и без да се обръщат, сиотиват, като хвърлят и монети. Кацаров,Г. Етнографски успоредици.— СпБАН, 71, 1950, с. 181. Заздраве се посещават и лечебнитеизвори — „аязма", в деня насв. Марина в Странджа и Родопите.Такива имало до с. Сливарово,Граматиково, Варвара и др.38 Русалиите в ролята на самодивисе знаят в Ловчанско, Ломско, Бесарабия— пише М. Арнаудов. —Арнаудов, М. Студии върху българскитеобреди и легенди. Т. 2,С, 1972, с. 192, бел. 12; Титоров,Й. Българите в Бесарабия. С,1903, с. 267; Георгиева, Ив. АЕИМ576—II, с. 60 за с. Калипетрово,Силистренско.^Шопова, Р. Цит. съч.,, ..с. 133;СбНУ, 21, с. 36. В Ловчанско русалиитесе смятат за самодиви, наричаниоще живи и здрави; те са мъжеи жени и се явяват само през Русалскатанеделя — от Св. Троицадо Петровски заговезни.40 Василева, М. АЕИМ 650—II.Архим. Евтимий. Народни поверия,с. 58.41 Маринов, Д. Жива старина,кн. 1, с. 26, 27. Маринов, Д. Народнавяра..., с. 191.42 Арнаудов, М. Студии..., т. 2, 191;Л. Каравелов. Памятники народногобьгга болгар. М., 1861, с. 230,229; СбНУ, 21, с. 2, 46, 59; СбНУ,10, с. 39; Чолаков, В. Цит. съч.,с. 56; Басанович, И. Материали засанитарна етнография на България.— СбНУ, 5, с. 75, 81, 86; Маринов,Д. Жива старина, I, с. 163;Любенов, П. Баба Era, c. 12;СбНУ, 16—17, с. 22. На многоместа в България на Духовден богомолцитена черква слагат подколенете цвете росаля или селим,пелин, орешец, седеф, калофер,които после отнасят вкъщи противмолци. В Берковско сутринта наСв. Дух жена с първо дете правирусалски венец от разни треви; дететотри дни носи венеца и послепри обрив и ревматизъм къпятболния с треви от венеца. Също такавсяка сутрин си връзват лепкапреди изгрев, за да не ги боликръст, или гълтат пелинови листа.През тази седмица провират децатапрез венеца, за да саздрави. Ако се роди дете с плюски,то се вярва, че майка му като„трудна" е работила през тези дни.Затова го лекуват, като изгарят изработенататогава през тези дниработа или го окъпват с русалийскиявенец, с лико от русаля, бранона първата Русалия.43 Особено строго празнуват днитена Русалската седмица жените,които не са се отредили, които ощемогат да раждат. В Ломско противограма 'парализа' и полуда слагатпод възглавницата си пелин в понеделник,сряда и петък на седмицата.Вярва се, че дете, заченатопрез тези дни, ще има ограма. Арнаудов,М. Цит. съч., с. 194; Гинчев,Ц. Няколко думи за самодивите.— Труд, II, 1888, с. 51, 57;Маринов, Д. Народна вяра...,с. 191; СбНУ, 21, с. 23. В по-слабастепен обичаите са застъпени в някоиюгозападни области, къдетовярвания за митичните съществарусалии и самодиви, прикрепеникъм тази седмица, почти не се срещат.44 Стаменова, Ж. АЕИМ 880—II,с. Старосел, Пловдивско; С. Драгойново,Пловдивско — 881—II.45 Шапкарев, К. Сборник, 7, с. 171,СбНУ, 16—17, с. 32. На русалнасряда, които страдат от немощ, семият с вода. В Охрид се служи тържественосамо в една църква, не сеяде зелено, а в Битоля женитепразнуват, за да раждат лесно.Препасването с лепка се смята засимвол на самодивския венец. Славейков,П. Р. За русалките. — Читалище,I, 1870, 504—505; Иречек,К. Пътувания, с. 372; Каравелов, Л.Записки, с. 47.„Ако не са чесънът ивратиката, светът ще е техен."Стаменова, Ж. АЕИМ, 881—II,с. Дълбок извор, Пловдивско.46 Гинчев, Ц. Няколко думи за самодивите.— Труд, II, 1888, с. 51,57; Маринов, Д. Жива старина,с. 21; СбНУ, 21, с. 63; Георгиева,Ив. АЕИМ 570—II, с. 4; Интересное вярването за росена в Самоковско.Той бил оставен от небеснитежители, които много времепреди Христа се събирали на еднамогила в Ихтиманско, в местносттаРосен, и си правели пир. Небеснитеоставили на земята росена, зада лекува болестите, които те причинявали.Лекуването става така:тръгват един ден преди Св. Спас,като първо влизат в църква и оставятдар пред икона; после всеки намираросен и оставя паничка с вода,но покрита, и ляга под цветето.Ако сутринта намери цвят или буболечка,ще оздравее. После ощепред изгрев хукват да не ги заварислънцето. Ангелова, Р. Цит. съч.,с. 259. С росен лекуват различниболести в Шуменско, Врачанско,Хасковско, Варненско и други места.Иречек, К. Пътувания, с. 325,съобщава като самодивски цветя ириган, и мащерика (thymusserpillum). В римско време споредПлиний росенът бил употребяван вмедицината. Прищипването на росенастава от вид мушички, коитоживеят през тази седмица, Големанов,Г. Цит. съч., с. 30.41 Едно от най-старите описания наобичая дава Ив. Богоров: „В Чирпансъществува още от вехто времеедин обичай, който тия наричатросен и казват да ся нахожда и подруги български села. Той се състоив — да идат при село Дерелин,три сахатя далеч от Чирпан, на еднарътлина мъже и жени и най-пачебездеткините — отвечер срещуСпасовден, и налягат там презнощта размесено, ала всякой оттях е длъжен по една набожност дамълчи, чтото и да види. На сутринта,като станат, жените набират едноцвете, наречено и то росен, коетосамо нея сутрин расте, когатоси отийдат на Чирпан, варят негоцвете и с водата му ся поливат дотри сутрини, и, о, чюдеса, кояточирпанка не е именувала дете, тутаксизаченва, и става трудна." -~,Богоров, Ив. Няколко дена разходкапо българските места. Букурещ,1868, с. 35. Сведения за обичая даваи Д. Начов, за Пловдивско.„Два часа на югозапад от Пловдив,над с. Дермендре (дн. Първенец),има едно място, наречено Росин.То е заобиколено от една малкагорица и на него расте едно цветес приятна, но тежка миризма, додве педи високо. Това място билообичано много от самодивите, затовате го посещавали и се къпелив „самодивския извор" в дола.Всички болни от Пловдивско отиватна това място с надежда да сеизцерят, и то само веднъж в годината,през нощта срещу Спасовден.Един ден преди това пристигатвсевъзможни болни, придружениот здрави хора, и всеки гледа да заловипоне един корен от казаноторастение, край което си постилачердже, като поставя до самия юрен една паничка с мед, покрит;отгоре с малка питица. След кат
се връщат мълчаливо на запазенотомясто и лягат, завити от здравитес бяло платно, които пък лягатдо тях. Настава дъблоко мъл-_чание, не се чува нито една въздишкав това множество. Посреднощ се задава силна буря, послевтора и трета; самодивите са дошлии ще хвърлят върху бялотоплатно знак за изцеление или засмърт. Като отмине бурята, здравитесъбират платната и изведнъжвсички болни се разбягват в тъмнинататихо, за да не ги завари зоратав пределите на Росин. Пристигналидома, всеки отваря платнотода види що са му спуснали самодивите.Ако е зелена тревица,ще оздравее, ако е суха или малкопръстчица — ще умре. За да се уверипо-добре, болният е длъжен дапосети три пъти Росин през определенотогодишно време — Начов,Д. Вили и самовили. — Читалище,18.71, №7, с. 310.48 На Росен ходят на Куюн тепепри с. Овчеполци, Пазарджишко, вгората на Перущица, в местносттаРусаля до с. Вакарел, като слагатна корена колаче с парица и червенконец. Между върховете Гюргювокале и Сънлива могила, близо дос. Балдево (Росен), Пазарджишкиокръг, имало долина с извор ихрасти, където расте росен, самодивскабилка и където през Росаляидват болните да лежат. Обичаятбил спазван и в Панагюрско, Пазарджишко,Пловдивско. — Арнаудов,М. Цит. съч., с. 189, 193; Чо лаков,В. Цит. съч., с. 39; Захариев,Cm. Географско историческо-статистическосписание на Татар Пазарджишкатакааза. Виена, 1870,с. 78; За самовилите вж. материалитена П. Р. Славейков и Ат.Илиев в Читалище, 1871, № 15,503—506. Във Великотърновскоболните лежали на открито на ливадас росен с надежда да узнаятдали ще се излекуват от хроничнии неизлечими болести, които отдавалина самодивите. Такова мястоимало до р. Росица. В Габровскоза русалии се смятат руси пеперуди,които излизали от водата и живеелиедин ден. Във Великотърновско,където обичаят „ходене на росен"бил широко разпространен, севярвало, че русалиите иДвали въввъздуха, возели на костена коласвоята царица, чували се песни, музика,смях, а понякога и гласове:„Върнете на еди-кого си ръката,дайте еди-кому си крака", и койтоболен чувал името си, оздравявалведнага. Разказва се, че Елена билорусалско село и затова там не върлувалачума. Във Великотърновсколечебни места с много росеноватрева са Русалията, между Росен иХотница — Ресенската русаля.Каквото намерят в кърпичката, гадаятза здравето, ако е лист илитревичка, слагат я във вода и поливатболния през решето, или му даватда я пие. В Горнооряховскосбъхтаните от „сладки медени",страдат от схващане на ставите. Тесе лекуват, като се опушват или къпятс росен или срещу петъка наРусалската неделя спят на места,където той расте. През нощта идватсамодивите и като пришиватросена, казват от какво лекарствоще оздравее болният. По-възрастнитеболни не спят и чуват как самодивитеговорят: „Сакат ще бъдес едната ръка... Няма лек за него...Ще онемее... Цяр му се пада тороволисте..." Какъвто цяр се пада,слага се в кърпичка, напуска семястото, без да се проговори и безда се кръсти, за да не се разсърдяти сбъхтят отново Гинчев, Ц. Няколкодуми за самодивите, с. 51;СбНУ, 21, с. 34; СбНУ, 23, с. 8;Арнаудов, М. Студии, с. 194; Арна\>дов,М. Фолклор от Еленско. —СбНУ, 27, с. 353; Големанов, Г.Цит. съч., с. 28; Архим. Евтимий.Народни поверия, с. 56, Тетевенско.49 Каравелов, Л: Записки, с. 47.5(1 За обичая вж.: Маринов. Д. Народнавяра..., 477—486; АопагЛ^,,М. Студии, 128—186; Басанович,Я.Цит. съч., с. 86 и ся. М. Арнаудовотбелязва, че където в Българияне ходят русалци. там е познатоходенето през Русалската неделяили срещу Спасовден „на самодивскиизвори" и „на росен". Русалиитекалушари са най-често 7 души(винаги тек), с калпаци с венции китки от лековити билки, а накраката цървули със звънчета, железнибодли. В ръка държат особенатояга, отдолу заострена и подкована,от явор, дрян, ясен, но не илеска, с китка от билки и чесън навърха накичена с дрънкалки. Ватафинът,който е начело на дружината,получава званието от баща си,то е наследствено по права мъжкалиния. Той носи знамето, което е отбял ленен плат, с билки по четиритекраища, а на върха китка от билки.То има голяма магическасила. Всички са длъжни да пазятмълчание. Право да говори има самоватафинът. Най-съществен обреденмомент представлява игратаоколо болен от самодивска болест.Ватафинът държи знамето и новазелена паница с оцет и счукан чесън.Русалиите, наредени по възраст,играят в кръг, сключен околоболния, който лежи увит в чергавърху земята, а до него е поставеногърне, също ново, с неначената водаи различни билки (росен, перуника,комунига, вратига, пелин,тинтява и др.). Русалиите изпълняватразлични танци и обреднидействия: играят около болния,прескачат го, хвърлят го нависокос чергата, ватафинът трие челотому с оцет, надвесва над него знамето,поръсва болния и русалиите свода от гърнето. Когато свирецътзасвири мелодията флоричика,която довежда участниците в състояниена транс, най-старият с тоягасчупва гърнето, а с водата поръсванаоколо. В тоя момент болнияттрябва да скочи оздравял, аедин-двама от калушарите да паднатв несвяст. Вярва се, че ако няматова припадане, няма оздравяванеза болния. Сега започва свестяванетона припадналите, като се играетанц в обратна посока, отлявона дясно.51 Шапкарев, К. Русалии, древен итвърде интересен български обичай,запазен и до днес в Южна Македония.Пловдив, 1884, 7—20. —Състоят се от 10—30 двойки момции мъже, винаги чифт, с дваматъпанари и двама зурладжии. Начелос балтаджия със секира и кесаджия.Облечени, с ; нови дрехи,препасани през гърдите, червеникърпи, нанизи. Носят високо вдигнатиголи мечове. Изпращат ги,като че ли тръгват на война. Повреме на обичая се пази мълчание,не се кръстят, не поздравяват, негазят вода; мъжете в-една двойкаса неразделни помежду си. Обхождаткъщи и села от ранни зори. Къдетосрещнат кръстопът, кладенец,извор, сухо дърво, стари гробища,църква — обикалят ги 3 пъти с хоро.Обхождат къщите, като кръстосватмечове на вратата, комина,по челата на когото срещнат заздраве. При лехуса не влизат.Прекръстват боле.н с мечовете си.Ако видят или узнаят, че имамъртвец — прескачат носилото.Пред залез игрите им свършват.Накрая на обичая, срещу Водици,трябва да отидат в църква, катовлизат от лявата или женскатаврата, с голи мечове и покрити181
- Page 1 and 2:
БЪЛГАРСКАUTAPOTTHAГТ/VIT
- Page 3 and 4:
,Иванички Георгиев
- Page 5 and 6:
ИВАНИЧКАГЕОРГИЕВА
- Page 7 and 8:
ми и начини, в които
- Page 9 and 10:
Ой. Изследването е
- Page 11 and 12:
лява каузалната по
- Page 13 and 14:
обществено съзнани
- Page 15 and 16:
напие към общество,
- Page 17 and 18:
Според някои леген
- Page 19 and 20:
вят по различни път
- Page 21 and 22:
когато българите н
- Page 23 and 24:
изобретяване. Въз о
- Page 25 and 26:
Народните вярвания
- Page 27 and 28:
Сред броди седи бро
- Page 29 and 30:
се от рало с два вол
- Page 31 and 32:
е косъм или се поче
- Page 33 and 34:
Според богомилите
- Page 35 and 36:
Същите идеи намира
- Page 37 and 38:
митологични концеп
- Page 39 and 40:
лът. Чрез пчелата, к
- Page 41 and 42:
Дървото не само дел
- Page 43 and 44:
космоса, за тяхната
- Page 45 and 46:
Имел (Viscum album) Вярва
- Page 47 and 48:
Плодородните дърве
- Page 49 and 50:
прабългарите. Чест
- Page 51 and 52:
ване през пролетта.
- Page 53 and 54:
представата, че иде
- Page 55 and 56:
Връзката на вълка с
- Page 57 and 58:
други приказки от З
- Page 59 and 60:
ния. Конят победите
- Page 61 and 62:
ска, етническа неде
- Page 63 and 64:
умилостивителен ел
- Page 65 and 66:
некрополи (VIII—XIV в.)
- Page 67 and 68:
Според славянски м
- Page 69 and 70:
да се допусне, че бл
- Page 71 and 72:
Важното място на во
- Page 73 and 74:
в различни дялове н
- Page 75 and 76:
рат центъра на дома
- Page 77 and 78:
нията преди — след,
- Page 79 and 80:
означава интензивн
- Page 81 and 82:
Мелетинский, Е. М. П
- Page 83 and 84:
данка никъде не изл
- Page 85 and 86:
разваля! дрехите и
- Page 87 and 88:
Твърде интересна е
- Page 89 and 90:
пенушките: като ври
- Page 91 and 92:
характер. В Родопит
- Page 93 and 94:
лязва, че по време н
- Page 95 and 96:
онгонов Сибири. М.
- Page 97 and 98:
древността до наши
- Page 99 and 100:
(символ на дървото
- Page 101 and 102:
лятото. Запис на Т.
- Page 103 and 104:
Л., 1925, с. 300; Клингер,
- Page 105 and 106:
К. Народописни мате
- Page 107 and 108:
Глава втораМИТОЛОГ
- Page 109 and 110:
Съществува вярване
- Page 111 and 112:
Змеят се свързва и
- Page 113 and 114:
прегърта, та ме цал
- Page 115 and 116:
всички признаци на
- Page 117 and 118:
ламя с три глави. То
- Page 119 and 120:
водна стихия. В сра
- Page 121 and 122:
(огън, вода, камък, д
- Page 123 and 124:
шение към оформяне
- Page 125 and 126:
Участие в момински
- Page 127 and 128: за обработката на к
- Page 129 and 130: Представите за зми
- Page 131 and 132: змей. Динчовият зме
- Page 133 and 134: данова. Любените от
- Page 135 and 136: ладията на Pa плува
- Page 137 and 138: пярупа и др.) извори
- Page 139 and 140: рона и златен венец
- Page 142 and 143: Глава третаМЕЖДУЖИ
- Page 144 and 145: у полето трева поле
- Page 146 and 147: обаче юдата разбир
- Page 148 and 149: е пострадал; там се
- Page 150 and 151: Аналогичен по функ
- Page 152 and 153: (нач. XIII в.) отнася к
- Page 154 and 155: Самодивите имат ко
- Page 156 and 157: на бъдещите годени
- Page 158 and 159: ла следи иконограф
- Page 160 and 161: калушарите играят
- Page 162 and 163: Според народните в
- Page 164 and 165: Във вярванията на н
- Page 166 and 167: БОЛЕСТИСпоред наро
- Page 168 and 169: Лекува се чрез баен
- Page 170 and 171: Специални обичаи с
- Page 172 and 173: пеят петли, каракон
- Page 174 and 175: 1 Съществува забран
- Page 176 and 177: мерила като жълтиц
- Page 180 and 181: глави. След като це
- Page 182 and 183: повод за разнообра
- Page 184 and 185: p. 249, 612. Атрибут на Х
- Page 186 and 187: богинките, които сп
- Page 188 and 189: ват. На мястото на с
- Page 190 and 191: впрегната отляво, и
- Page 192: formes bulgares issus du turk karac
- Page 195 and 196: преосмислят еднозн
- Page 197 and 198: Снощи съм навън изл
- Page 199 and 200: Вампирът изпитва с
- Page 201 and 202: Земята не ги приема
- Page 203 and 204: I 1115 г.: „въ се же ли
- Page 205 and 206: събраха и одумахад
- Page 207 and 208: Мора, морава. Споре
- Page 209 and 210: Ако му се откаже, то
- Page 211 and 212: Със закланото живо
- Page 213 and 214: Вярата в съществув
- Page 215 and 216: и осигуряват благо
- Page 217 and 218: игра на хоро 15 °. Ср
- Page 219 and 220: време на тримирене
- Page 221 and 222: По-старо сведение е
- Page 223 and 224: направен от Флегон
- Page 225 and 226: ските работи, прите
- Page 227 and 228: чемерика, перуника,
- Page 230 and 231:
Глава ПетаСЛЕДИОТ
- Page 232 and 233:
Перкоид, Перкате; е
- Page 234 and 235:
Св. Георги намира с
- Page 236 and 237:
Сведението на Херо
- Page 238 and 239:
ските светци без съ
- Page 240 and 241:
и мечката у много н
- Page 242 and 243:
по силата на различ
- Page 244 and 245:
ределя съществуван
- Page 246 and 247:
отрича за миналото
- Page 248 and 249:
монизацията, с орга
- Page 250 and 251:
могат да бъдат откр
- Page 252:
се превръщат след с
- Page 255 and 256:
гарина и които са г
- Page 257:
ИВАНИЧКА ПЕТРОВАГЕ