U T A P O T T H A ИВАНИЧКА - Biblio.nhat-nam.ru

по силата на различни причини не е в състояние да изкорениезическата обредност и вярвания, особено тези на всекидневноравнище, ги вплита в своята система и преосмисля споредхристиянското учение. Така при едно християнско мирогледновъзприемане на явленията тя обективно съдействува, за дасе запази паганистичният комплекс при много обреди, обичаи,празници и поверия. Същественото в този процес е цялостнатапромяна в типа мирогледна система, тъй като християнскатарелигия моделира по друг начин света, обществото иповедението на човека.Устойчивостта на митологичните образи ипредстави в българската духовна култура и светоглед трябвада бъде обяснена с обстоятелството, че в доиндустриалнитеобщества продължаваха да бъдат налице условия, коитоподхранваха народната фантазия и въображение и коитоблагоприятствуваха за митотворчество, а и за поддържанена вярата в свръхестествени митични същества и сили.Българската народна митология показва богатствотона широка етническа основа. Тя функционира в цялатаисторическа етническа територия, върху която се формира,и убедително'показва единна структура, състав, идейно съдържаниеи битуване. Но едновременно с това тя показва иподчертана вариантност, която би могла да се разглеждакато нейна особеност. Общобългарската основа не съществував някакъв „чист вид", а винаги се пречупва в локални варианти,без обаче това да променя нейния основен характер. Товаявление отразява по своеобразен начин конкретно историческия,социален и културен развой на нашия народ. Изграденана единна мирогледна основа въз основа на системите на етническитесубстратни компоненти, тя притежава общоидейно-мирогледно и естетическо съдържание и състав. Другифактори обаче, като феодалната обособеност и разпокъсаност,слабите икономически връзки, доминиращото натуралностопанство, а през изсестни етапи и липсата на държавнаинституция, както и вече разгледаната особена социалнафункция на българската църква през вековете на чуждестраннотопотисничество, показват, че липсва обективна основа,която да тласка към унифициране на локалните своеобразия.Тази вариантност съществува успоредно с общобългарскотоядро на системата (или по-точно като негова конкретнаизява) и се проявява както в терминологичното богатство,така и в отсъствието или наличието на някои образи, белезии представи, а и в динамиката на процеса на разложениетой. Локалната специфика би трябвало да се обясни преди всичкосъс спецификата в социалния процес, който в рамките нацялостната историческа територия позволява в отделнирайони в мирогледа на хората да се запазят някои от формитеи белезите, наследени от етническите компоненти, докатов други райони те се изменят по-бързо. Времето, към коетосе отнася достъпният засега изворов материал, е твърде